Топенето на Арктика ще освободи тонове токсичен живак

Учените откриха още една скрита заплаха, погребана в ледения замръзнал Север – масивен естествен резерв от живак. Токсичният тежък метал, който в някои форми може да се натрупа в рибите и други животни, е в състояние да причини сериозни здравословни проблеми у хората.

Ново проучване показва, че количеството естествен живак във вечно замръзналата почва на Арктика е вероятно 10 пъти по-голямо, отколкото хората са успели да излъчат в атмосферата за 30 години вследствие изгарянето на въглища и други източници на замърсяване. Промените в климата затоплят Земята, това причинява разтопяване на вечно замръзналите почви и по този начин се отделя значително количество живак обратно в околната среда. Опасността от потенциално натрупване на повече замърсители в атмосферата и хранителната мрежа е голяма.

„Преди началото на проучването хората приемаха, че във вечно замръзналата почва на полярните области почти няма живак, но се оказа, че не само има, но и това е най-големият басейн на планетата“, казва Кевин Шийфър от Националния център за данни за снега и леда към Университета в Колорадо.

Пол Шустър, хидролог от Американски геоложки проучвания, изучава живака в атмосферата в продължение на няколко десетилетия. През 90-те години той събира образци от ледникови ядра в Уинд Ривър, Уайоминг, и прави графика на натрупването на живак преди Индустриалната революция. Тази му дейност в крайна сметка убеждава федералните регулатори, че човешките източници на живак са се увеличили толкова много, че САЩ трябва да започнат да изискват от съоръженията за изгаряне на въглища да използват скубери, за да намалят тежкия метал в своите емисии.

Отивайки на река Юкон в Аляска, специалистът установява, че никой не се е опитвал да определи колко точно живак може да се съхранява във вечно замръзналата почва. Между 2004 и 2012 г. Шустър и неговият екип събират повече от 13 ледени проби от вътрешността и северния склон на Аляска. Резултатите показват, че арктическата вечна замръзналост съдържа близо 15 млн. галона. Това е най-малко два пъти повече от количеството му в океаните, атмосферите и всички останали земи.

Големият въпрос е какво ще се случи с този живак. Малко вероятно е да остане изолиран във вечно замръзналата почва. Когато тя започне да се размразява, в нея ще растат растения, приемайки от тежкия метал. Микробите, които разлагат растенията, ще отделят малко количество метилживак – по-токсичната му форма. Част от него ще се разпространява чрез водата или въздуха в екосистемата и евентуално в животните.

Определянето на това колко е значителен рискът представлява предизвикателство за учените. Зависи от това колко бързо хората ще ограничат или не вредните емисии, а те се отразяват на повишаването на температурите. Увеличаването на затоплянето ще определи колко ще се размрази почвата, а оттам и на количеството живак, което ще се освободи.

„Изхвърлянето на тежкия метал първоначално ще повлияе на хората от Арктика и на дивата природа, но това, което се случва там, не остава само там. В крайна сметка ще бъде разпръснато из цялата Земя“, казва Шийфър. Той добавя още, че учените знаят, че вечно замръзналата почва ще се разтопи и че част от живака ще бъде освободена. За момента няма конкретни оценки кога ще се случи катастрофата и колко ще бъде замърсяването.

В някои свои форми живакът е мощен невротоксин, а при децата може да навреди на развитието на мозъка, засягайки познанието, паметта, езика, двигателните и визуалните умения. Дори при възрастни прекомерните количества могат да възпрепятстват зрението, говора и движението на мускулите. Също така причиняват репродуктивни и сърдечносъдови проблеми и увреждат имунната система.

Чрез сложните атмосферни и океански течения повече живак се стича във високите северни ширини, отколкото навсякъде другаде. Вече е установено, че тежкият метал се натрупва в птиците, рибите, тюлените, мечките и някои видове китове в зони на хиляди километри от източниците на замърсяване. В резултат на това местното население, което разчита на природата за изхранването си, има най-високите нива на живак в кръвта си.

Същите течения и ветрове, които изпращат метала на север, действат от хилядолетия и са депонирали естествен живак във високи концентрации в Арктика. Досега той е бил „хванат“ в замръзналата земя и не е причинил увреждане на дивата природа. Но сега арктическата почва, която представлява 24% от цялата земя в Северното полукълбо, се разтапя и заплашва да освободи залежите.

Проучването е публикувано в сп. Geophysical Research Letters.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: nationalgeographic.com
Снимка: oceanunite.org, onlinelibrary.wiley.com