Трансплантация на матка и сурогатно майчинство – предимства и недостатъци
Първите бебета, износени от майки с трансплантирана матка, се раждат в Далас, САЩ, през ноември 2017 г. Те са резултат от огромните усилия, положени от шведски учени няколко години по-рано.
В случаите, когато забременяване по нормален начин не е възможно, сурогатството дава този шанс, но само за жените, които могат да си го позволят, и там, където то е легализирано.
Видове сурогатно майчинство
Както при трансплантацията, така и при традиционното сурогатното майчинство се извършва инвитро оплождане (IVF) с яйцеклетки от жената, което означава, че зародишът и майката са биологично свързани.
Има втори вид сурогатство, когато и яйцеклетката, и сперматозоидът са чужди за нея, като тя отдава само утробата си.
Експерти от областта на биоетиката са на противоположно мнение по отношение на трансплантацията на матка. В едната група са привържениците на сурогатното майчинство, които изтъкват като недостатъци на трансплантацията високата цена и безопасността на донора, реципиента и, понякога, плода. Останалите отхвърлят сурогатството, определяйки го като експлоатиращо, и смятат, че именно трансплантацията на матка е приемливото решение от етична гледна точка.
За разлика от сурогатното майчинство, трансплантацията позволява на жените без матка или с увредена такава, да преживеят прекрасните емоции, свързани с бременността, и да дадат живот на своето биологично поколение. Нервите на матката не се свързват повторно при трансплантирането, което изисква бебето да се изроди с цезарово сечение, за да не се натоварва допълнително присаденият орган. Вземайки под внимание тези факти и особености, медицинските рискове изглеждат до голяма степен необосновани. Особено, когато налице е и друга алтернатива.
Какви са рисковете при трансплантация на матка?
За съжаление, всяка процедура е и потенциално опасна. Здравето и животът на майката са застрашени още по време на хирургичната интервенция по трансплантиране и докато приемат медикаменти против отхвърляне на новия орган преди операцията и през цялата бременност. Цезаровото сечение също носи известни рискове. Дали терапевтичният ефект от това да износиш плода е достатъчен, за да отхвърлиш възможност като сурогатното майчинство например?
При така наречените транспланти за подобряването качеството на живот няма подобни дилеми. Корекции или интервенции върху лицето или ръцете правят по-пълноценен живота на пациентите и им спестяват куп физически, емоционални и/ или социални предизвикателства. Ето защо никой не се съмнява в тяхната необходимост, въпреки рисковете. Можем ли да си представим живот без части от лицето или без ръце? Трудно. Затова и част от потърпевшите се подлагат на съответните процедури, за да ги получат.
Толкова ли обаче е непосилна за някои жени мисълта, че не могат да износят и родят бебе, за да са готови да рискуват здравето си?
За сурогатното майчинство
И сурогатното майчинство, и трансплантацията на матка залагат на биологичните или генетични данни от майката. Сурогатни майки често стават жени от по-бедни страни или слоеве на обществото, за да изпълнят желанието на по-заможните. Според някои то представлява форма на договаряне между две страни, при което няма ощетени и всеки получава желаното. Мненията са много разнопосочни. Истината е, че сурогатството наистина е сделка, колкото и цинично да звучи.
Един от първите реципиенти на трансплантирана матка в САЩ е от Охайо. Жената се подлага на операцията през 2015 г. и споделя, че още на 16-годишна възраст разбира, че няма матка. Първото чувство, което я връхлита, е страх. Страх, че никой не би искал да се ожени за нея. Е, оказва се, че има такъв мъж. Заедно те осиновяват две деца, но тя продължава да мечтае с цялото си сърце да бъде бременна. „Искам да се оплаквам от сутрешно гадене, да ме боли гърбът, да ми се подуват краката. Искам да усетя движенията на бебето.“ Двойката обмисля сурогатство като вариант, но се оказва, че то е твърде скъпо за техните възможности. Затова решават жената да се подложи на трансплантация на матка, тъй като разходите за нея ще бъдат покрити от финансирането за изследвания, свързани с процедурата, и от здравната й застраховка.
На практика трансплантацията на матка не предпазва жени като пациентката от Охайо от това да се превърнат в обект на търговия, който носи печалба. Също както и сурогатното майчинство, тук се наблюдава трансформацията на репродуктивни органи във вид стока.
Оценка на годността на пациента от външна комисия
Историята на американката продължава с одобрение от страна на специално сформирана комисия от болничното заведение, която преценява, че тя отговаря на всички критерии и условия и може да бъде подложена на операцията. Някои от условията са: да има партньор, който да оказва морална и физическа подкрепа през възстановителния период, да има здрави яйчници, да премине успешно множеството физически и психични тестове, един от които има за цел да провери дали върху жената не е оказван натиск да се съгласи на трансплантацията. Основен критерий е кандидатът да бъде жена във физиологичния смисъл, тъй като хормоналните терапии, на които се подлагат транссексуалните жени и дори цисмъжете (чувството за собствения им пол отговаря на пола по рождение), могат да доведат до усложнения. Освен това, при последните няма и функциониращи яйчници, което би означавало, че използваните яйцеклетки са от донор.
В действителност външната комисия решава дали жената е годна да бъде майка и дали да уважи и подкрепи решенията, свързани с нейните собствени репродуктивни органи.
Кандидатката за трансплантация на матка заявява своето желание да бъде оценена способността й да бъде добра майка. Тя дава информирано съгласие преди да се направи оценката. Претегля плюсовете и минусите, за да постигне крайната си цел. Тялото е нейно, изборът е в нейните ръце. Как е възможно интервенция, която засяга единствено нейното тяло и репродуктивни органи да бъде неподходяща? Не е ли редно жените да имат право да вземат подобни решения? Разликата е, че в случая с трансплантацията на матка не тя решава, а експерти от специална комисия.
Кога жената е истинска жена?
Съществува феминистко течение, което подкрепя процедурата, твърдейки, че тя дава възможност на цисжените, и евентуално на транссексуалните, да изпитат емоции, които са тясно свързани с концепцията за женственост и пълноценен живот. Именно тук изниква проблемът: трансплантацията на матка помага на жените да забременеят, както очаква от тях обществото, и предлага финансово обезпечение.
Потребността да забременеят кара някои жени да оправдаят рисковете, на които се подлагат напълно съзнателно. Обществото агресивно налага схващането, че жената има права, които са утвърдени и животът й е ограничен от биологичните й дадености. Изборите, които тя прави, и неприкосновеността на тялото й са в основата на феминистките ценности, а те постоянно са обект на атака и трябва да бъдат защитавани.
Преди години оплождането чрез инвитро процедура (IVF) пораждаше горещи дискусии. В самото начало тя бе заклеймявана, а сега е нормален избор за семействата, които могат да си го позволят.
Сурогатното майчинство също постепенно печели одобрението на обществото.
Вероятно трансплантацията на матка е следващата крачка напред в развитието на репродуктивната медицина.
Когато не бебето е основен приоритет при избора, а бременността
Важно е да се уточни една съществена разлика между различните процедури за сдобиване с дете. Крайната цел на жените, подложили се на някоя друга интервенция, е бебе, докато крайната цел при трансплантацията на матка е бременност. За част от жените шансът да могат сами да износят бебето си оправдава наистина големия риск. Вземат се части от женското тяло, за да послужат за целите на друг пациент (бременност), при това на приемлива цена. Макар че жените като независими същества трябва да имат правото да решават как да постъпят с телата си, в конкретния случай с трансплантацията рисковете са огромни. Тя застрашава здравето им и придава друг, противоречив, смисъл на женското начало и мисията на всяка жена.
Интервенцията крие рискове както за жената донор, така и за реципиента. Рискове в името на усещането, което носи бременността. Тя поставя на първо място емоцията и самото преживяване през деветте месеца, а не безопасността. Тя е алтернатива за жените, които страдат от безплодие, като им показва как могат да отговорят на очакванията към всяка жена – да износи своето дете.
Рисковете за жената донор
Жената донор е не по-малко застрашена, но не само заради самата операция, но и заради вероятността от липса или спад в сексуалната удовлетвореност, както често се случва при пациенти, претърпели хистеректомия.
Съществуват и рискове за самия зародиш, свързани с медикаментите против отхвърляне, макар че много изследвания доказват относителната им безопасност по време на бременност.
Сурогатното майчинство не крие никакви здравословни рискове.
Има много начини една жена да бъде майка. Изборът на трансплантация на матка обезценява живота на жените, които страдат от безплодие и на онези, които не могат да износят плода. Интервенцията ги изкушава да поемат рискове, за да изпитат емоции, които се приемат за основополагащи за техния пол. Тя поставя на преден план бременността пред самия живот.
aeon.co/ideas/why-uterus-transplants-are-a-bad-idea-for-women
Снимка: freepik.com
Коментари към Трансплантация на матка и сурогатно майчинство – предимства и недостатъци