Тревожно ли е, ако детето не спира погледа си върху друг човек

Поглеждайки другия в очите, ние първо го изучаваме, проявяваме своеобразно "любопитство" към неговите преживявания, а после споделяме или не споделяме радостта му, изразяваме или не изразяваме съчувствие, показваме възхищение или презрение. Ежедневно погледът ни попада на десетки, дори стотици лица и очи.

Погледовият контакт е изключително важен компонент в общуването между хората. Той се изгражда рано в индивидуалното развитие на човека - още в първите месеци след раждането и чрез него детето се опитва да разбере преживяванията и намеренията на другия, най-напред на майката. Хората се раждат различни - едни са по-любопитни към преживяванията на другите, други - не толкова и нямат такава потребност. Трети пък се плашат от погледовия контакт или изпитват срам.

Има психични разстройства както при деца, така и при възрастни, при които погледовият контакт е нестабилен или се отбягва, но само по себе си това не означава, че има психично разстройство. Трябва да са налице и други симптоми и особености на поведението, за да може да се каже има или няма психично разстройство и какво е то.

Това е от компетентността на специалист детски психиатър, който ще трябва да събере подробна допълнителна информация за бременността, раждането, ранното познавателно, емоционално и двигателно развитие, начините на отглеждане и стимулиране на детето. Освен това той трябва да намери и достатъчно време за наблюдение и обективна оценка на поведението на детето.

Доц. д-р Антон Славчев, дм, началник на стационарното отделение на Клиниката по детско-юношеска психиатрия на Александровска болница