Успешното лечение на тежка пневмония зависи от пневмотипа на болестта

Акценти

Учени от Кеймбридж откриха, че тежката форма на пневмония има три различни подтипа, което обяснява защо някои пациенти, настанени за интензивно лечение, се възстановяват бързо, а други са застрашени от смърт. Изследването може да помогне за откриването на нови персонализирани форми на лечение.

Пневмонията е най-честата инфекция, която причинява смърт в световен мащаб. Тя отнема живота на 2,5 милиона души всяка година. Сериозните случаи изискват настаняване в интензивно отделение и дори свързване с апарат за механично дишане. Шест от десет души с инфекция, настанени в интензивно отделение, са диагностицирани именно с тежка форма на пневмония. Друг повод за притеснение е разпространението на инфекцията в самата болница.

Еднакъв подход, различен изход от болестта

Д-р Андрю Морис от Катедрата по медицина към Кеймбриджкия университет и консултант в интензивното отделение на болница Addenbrooke, споделя: „Макар че лекуваме първоначалната инфекция, много пациенти с тежка пневмония накрая минават на апаратно дишане и могат да развият белодробна недостатъчност. Терапиите за овладяване на възпалението в белите дробове дават смесени резултати по време на клиничните изпитания. Според едни те са ефективни, според други по-скоро опасни.“

Клиничните прояви на пациента не са надежден критерий за избор на терапия

Утвърденият метод на категоризиране на болните в зависимост от техните клинични прояви като сепсис, остър респираторен дистрес синдром и други не взема под внимание биологичните процеси, а така се пропуска най-важното, смятат учените. Вместо да се задава въпросът „С пневмония ли е пациентът?“, трябва да се пита „Какъв тип е възпалителният процес в белите му дробове?“

В проучването, което е публикувано в списание Nature Communications, са включени пациенти, настанени в интензивното отделение на болница Addenbrooke, със съмнение за тежка форма на пневмония. Тя обикновено се диагностицира при наличие на набор от симптоми, като се назначават образно и кръвни изследвания. Най-честите признаци са висока температура, хипотермия, ниски нива на кислород, затруднено дишане и объркване.

Учените обаче, вместо да разчитат единствено на резултатите от кръвния анализ и образната диагностика, решават да изследват имунните клетки, възпалителните сигнали и генната активност в течност, взета от белите дробове на пациентите. Те откриват, че в нея има три различни биологични вида, или пневмовида, на тежка пневмония, като нито един от тях не може да бъде засечен със стандартен кръвен тест.

Три вида възпаление в белите дробове при пациенти с тежка пневмония

Най-често срещаният пневмотип, който се наблюдава при близо половината от пациентите, се характеризира с потиснат имунитет, сериозно увреждане на обвивката на белите дробове и кървене в алвеолите. Признаците на възпаление са по-малко, което обяснява защо назначаваното лечение за овладяване на възпалението понякога не дава резултат и дори вреди.

Вторият пневмотип засяга под 23% от болните. При него имунният отговор е балансиран, но има активно увреждане на белите дробове. Пациентите обикновено се възстановяват по-бързо и прекарват най-малко време на апаратно дишане, въпреки че в началото са изглеждали също толкова болни, колкото останалите.

При хората с най-опасния пневмотип, който се доближава максимално до „класическата“ пневмония, критичният период и времето на изкуствено дишане са най-дълги. Възпалителните процеси са най-тежки и трудни за овладяване, а в белите им дробове има голямо количество незрели имунни клетки. Учените подчертават, че за тях най-подходяща и ефективна е противовъзпалителната терапия.

Д-р Марк Джефри, автор на изследването, добавя: „Макар че на пръв поглед всички пациенти изглеждаха еднакво болни, със сходни нива на кислород и клинични диагнози, установихме, че протичането на болестта и изходът от нея се различават значително.“ Той отбелязва, че едва когато са вникнали по-дълбоко в биологичните процеси, съпътстващи пневмонията, са установили колко големи са различията. Тежката пневмония не е една болест. Тя обхваща няколко биологично различни състояния, които може да изглеждат почти еднакви. Заключението на екипа дава отговор на въпроса защо универсалното лечение, включително с имуномодулиращи медикаменти, често се оказва неефективно при клинични изпитания.

Персонализирано лечение на тежка пневмония

Тестовете за определяне на пневмотипа са твърде сложни и съответно отнемат много време, което пациентите нямат. Учените обаче се надяват, че ще успеят да разработят по-опростен инструмент, който лесно ще категоризира болните и ще даде възможност за провеждане на подходящото лечение.

„Ако знаем какъв е пневмотипът на пациента, ще можем навреме и с висока точност да решим как да го лекуваме. При едни това би означавало подсилване на имунната реакция, докато при други – точно обратното“, обобщава д-р Вилас Навапуркар от болница Addenbrooke.