Хазартната зависимост и престъпленията са свързани, твърдят социолози

Социолози от университета в Бъфало хвърлят нова светлина върху възможната връзка между престъпното поведение и пристрастяването към хазартните игри.

Кристофър Денисън, асистент по социология към Колежа по изкуства и науки в Бъфало, пояснява: „Проблемът не е, че пристрастяването към хазарта подтиква човека към престъпление. По-скоро наблюдаваме еднакви характеристики, които биха го тласнали към някое от двете.“

Различията между играчите, страдащи от зависимост, и онези, които не са пристрастени, още повече отслабват доскоро налаганото твърдение, че всъщност между хазарта и престъпленията има причинна връзка, тоест разстройството, свързано с хазартните игри, кара зависимия да нарушава закона.

Не едното води до другото, а хазартът и престъпленията са със сходна симптоматика

Характерно за човек, зависим към хазартните игри, е, че през по-голямата част от времето си той е ангажиран с тях, не е способен да се откаже и използва хазарта като средство да избяга от негативните си емоции или преживявания. „Става въпрос за генерално отклонение“, твърди Денисън. „Не едното води до другото, а двете са със сходна симптоматика“, продължава той.

И за хазартните играчи, и за криминално проявените са характерни: ниският социално-икономически статус, предишна злоупотреба с наркотични вещества или замесване с връстници, престъпващи закона, в юношеска възраст.

Денисън работи върху своето изследване заедно с Джесика Финкълди, асистент към Държавния университет в Ню Йорк, и Грегъри Рошело, асистент в “Ball State University”. Социологът пояснява още:

„Ако приемем, че променливата „х“ (хазарта) е в пряка зависимост от променливата „у“ (престъпленията), бихме надценили връзката между тях. По пътя от едната към другата, някъде между тях, има трета променлива. Тя определя посоката и връзката.“

Ролята на семейството и средата през детските години

Изводите на експертите са публикувани в научното списание по въпросите на хазарта „Journal of Gambling Studies“ и биха били много полезни при търсенето на нови форми на лечение на зависимости, тъй като ще са ясни причините за възникването им. Ако специалистите се фокусират върху факторите през детството, биха могли да прогнозират с голяма точност дали човекът е склонен да избере погрешен път по-късно в живота – хазарт или извършване на престъпления. Сходствата в симптоматиката между двете могат да доведат до назначаване на едно общо лечение, вместо да се търсят различни форми за справяне.

Денисън и колегите му не са първите, които работят в тази посока. По-ранните изследвания от напречен тип обаче са провеждани върху малки и таргетирани групи и дават моментна снимка на участниците, докато тяхното проучване се базира на данни от Националното надлъжно изследване на здравето в САЩ. То е много сериозна представителна извадка, тъй като включва над 21 000 подрастващи от първите години на 90-те, които са били интервюирани отново във възрастта 18-26 и 26-34 години.

Освен надеждната база данни, която използва Денисън и екипът му, те опитват статистически да изчислят кои характеристики и до каква степен се откриват в пристрастените хазартни играчи и криминално проявените лица. Целта им е да отличат контролна група от типични черти, която да служи за отправна точка при по-нататъшна работа с хора със зависимости.

Медицинските науки могат да осигурят лечение за една група хора и плацебо лечение за друга, контролна, група, след което да проследят резултатите. Но в случая с настоящото проучване не е възможно просто да се сравняват хазартни играчи със зависимост с такива, които не страдат от пристрастяване, защото при двете групи се наблюдават различни фактори, обуславящи поведението им на по-късен етап.