Хъркането в юношеска възраст е свързано с поведенчески проблеми

Акценти

Подрастващите, които хъркат често, е по-вероятно да имат поведенчески проблеми като разсеяност, нарушаване на правилата и агресия, но нямат когнитивни нарушения, според проучване, проведено от изследователи от Медицинското училище на Университета на Мериленд, САЩ. Констатациите, публикувани в JAMA Network Open, предоставят важна информация на родителите, които търсят решение на здравословния проблем.

До 15% от тийнейджърите в Съединените щати имат някака форма на нарушено дишане по време на сън, като значителен процент от тях са погрешно диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и ненужно лекувани със стимуланти. Констатациите на настоящото проучване разширяват предишните изследвания на екипа, свързващи честото хъркане с мозъчни промени и поведенчески проблеми при децата.

Хъркането при юношите често се свързва с лоши здравословни резултати, включително лошо представяне в училище, проблемно поведение и по-ниско качество на живот. Докато клиничните асоциации се застъпват за проактивно лечение на нарушеното дишане по време на сън, липсата на силни доказателства представлява предизвикателство при претеглянето на подходящите възможности за управление, като например операция за отстраняване на аденоидите и сливиците (аденотонзилектомия) и други нехирургични възможности.

Проучването

За целите на проучването изследователите анализират доклади от родители и резултати от когнитивни и поведенчески тестове на близо 12 000 деца, включени в Националното проучване за когнитивно развитие на юношите – най-голямото изследване на развитието на мозъка и здравето на децата в САЩ. Децата са включени в проучването на възраст 9-10 години и са проследени до навършване на 15 години – период, използван за оценяване на тяхната честота на хъркане, когнитивни способности и поведенчески проблеми.

Изследователите установяват, че подрастващите, които хъркат три или повече пъти седмично, е по-вероятно да имат поведенчески проблеми като разсеяност в клас, трудности във взаимоотношенията и изразяването на мислите и емоциите*. Въпреки това тийнейджърите, които хъркат, нямат когнитивни нарушения и резултатите от тестовете за памет и когнитивна обработка не се различават от тези на връстниците им, които нямат проблеми с дишането по време на сън.

Изследователите установяват също, че честотата на хъркане намалява с течение на времето дори без никакво лечение.

„Децата, които проявяват поведенчески проблеми, е по-добре да бъдат подложени на изследване на съня, може би дори преди извършването на оценка за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Надяваме се, че нашите открития ще разграничат поведенческите проблеми от когнитивните ефекти на хъркането, за да подобрим методите за лечение.“, коментира Амал Исая, съавтор на изследването и началник на Катедрата по педиатричната оториноларингология в Медицинското училище на Университета на Мериленд.

Изследователският екип планира в бъдеще да използва възможностите на изкуствения интелект с цел обработване на по-големи набори от данни и изследване на причинно-следствената връзка между хъркането и поведенческите проблеми.

*Isaiah Amal et al. Cognitive and Behavioral Outcomes of Snoring Among Adolescents. JAMA Network Open. 2024.