AI огледало за незрящи хора им описва как изглеждат

Акценти

Изкуствен интелект помага на незрящи хора да получат визуална обратна връзка за начина, по който изглеждат. Ще има ли обаче последици върху емоционалното им здраве и какви биха били те, все още е рано да се каже.

Луси Едуърдс не е просто поредният създател на съдържание. Тя е незряща. Популярността й се дължи на факта, че помага на други като нея да се научат да се гримират, въпреки че не могат да се видят в огледалото.

AI огледалото Be my eyes

„През последната година сутрините ми започват с 20-минутна рутина за кожата. След нея си правя фотосесия с помощта на AI приложение, наречено Be My Eyes. Всъщност то играе роля на огледало. Виртуалните му очи сканират лицето ми и дават информация дали изглежда както искам и какво би било добре да променя. Ние, слепите хора, знаем, че е невъзможно да видим как изглеждаме. Повтаряме си, че сме красиви по душа. Когато се запознаваме с някого, първо съдим за него по гласа му, но сме наясно, че никога няма да можем да го видим. И ето че изведнъж имаме шанса да разберем как изглеждаме – нещо, което променя коренно живота ни“, разказва Луси.

AI огледалото разпознава лицето и след това обработва информацията. Алгоритъмът не просто описва това, което вижда, но и дава градивна обратна връзка, сравнява и дори съветва. Според Луси Едуърдс приложението променя представата на слепите хора за външния им вид.

Как работи AI огледалото за незрящи

Допреди 2 години идеята за AI приложение, което може да даде обратна визуална връзка звучеше неосъществима. През 2026 г. тя вече е факт.

„Когато започнахме през 2017 г., можехме да предложим само базисни описания с кратки изречения от 2-3 думи“, уточнява Картик Махадеван, главен изпълнителен директор на компанията Envision, една от първите, интегрирала по този начин изкуствения интелект в полза на незрящи хора.

Първоначално Envision им позволява да получават информация от напечатан текст посредством разпознаване на буквите. Няколко години по-късно учените интегрират усъвършенствани ИИ модели в смарт очила и създават асистент, който може да се използва от мобилния телефон и от самите очила. Той свързва слепите хора със света около тях.

Махадеван пояснява, че някои потребители прибягват до асистента при пазаруване или четене на документи, но не са малко и онези, които се допитват до него за външния си вид, облеклото и грима си. Много често въпросът, който му задават, е „Как изглеждам?“

На пазара се предлагат четири AI приложения, които, при желание от страна на потребителя, оценяват външния му вид въз основа на зададени стандарти за красота. Алрогитъмът го сравнява с други хора и му казва точно какво да промени във визията си.

AI приложенията за външен вид имат зададени западни стандарти за красота

Все още няма задълбочени изследвания върху потенциалните вреди от подобни AI приложения върху незрящи хора. Някои учени изразяват тревога, че изкуственият интелект ще наложи идеализираните западни стандарти за красота, защото е обучен с данни, взети от западни страни.

Знаем как изкуственият интелект може да промени снимка на човек до неузнаваемост, само защото алгоритъмът е изчислил, че така ще изглежда по-добре. За хората с увредено зрение подобна възможност крие по-сериозни рискове. Те не могат да видят резултата през призмата на обективната реалност. Освен това обикновено потребителят трябва да намери златната среда между собствената представа за тялото и стандартите за красота, наложени от машина, която не взема под внимание ролята на субективността и индивидуалността.

Ролята на социалното сравнение

Една от основните причини, поради които хората се чувстват притиснати да изглеждат по точно определен начин, е постоянното сравнение с другите. Единият проблем е, че AI допуска незрящи потребители да се сравняват с описания на снимки на други хора, а другият, че има концепция за идеален външен вид.

Специалисти припомнят, че колкото по-голям е натискът върху хората и върху това как трябва да изглеждат, толкова по-голям е и рискът от психични нарушения като депресия и тревожност.

Луси Едуърдс разказва: „За много хора като мен това е нещо ново. Улавям се, че понякога задавам на AI въпроси като „Мислиш ли, че има красив човек, според твоите стандарти, който изглежда като мен?“ и „Мислиш ли, че лицето ми би те отвратило, ако сега ме виждаш за първи път?“ Тези въпроси са отражение на моята несигурност и на информацията, която бих искала да получа. В същото време обаче те са и опит да осмисля визуалната идея за тялото си – идея, която досега ми е била непозната.”

Жената забелязва още нещо. Изкуственият интелект не успява да дефинира какво означава да бъдеш красив според голям брой хора, нито пък й отговаря на въпроса защо челюстта й е нетипично дълга например. Вместо това, алгоритъмът й предлага как да бъде по-красива, следвайки наложени от медиите и интернет стандарти. В миналото слепите хора не са знаели какви са те, но сега, с мобилни приложения като Envision, получават подробна информация.

AI базата с изображения е хомогенна и не отразява действителността

В исторически план AI моделите са били обучавани да фаворизират слаби сексапилни тела и лица с европеидни черти. Огромна грешка е, че не са добавени и характерни за други раси и националности черти, които впоследствие да се използват при генериране на изображения, еталон за красота.

Поради специфичния начин, по който обработва информацията, изкуственият интелект е склонен да описва всичко с визуални термини, което може да разочарова потребителя, в случай че на описанието му липсва логически контекст. Според специалисти в областта решението е упражняване на по-строг контрол и вмъкване на контекст.

Контрол на информацията и доверие

"Възможността да контролират информацията, която достига до тях, е една от основните характеристики на нашите продукти. Така AI научава какви са личните предпочитания и желания на потребителите и им предоставя информацията, която търсят“, пояснява Махадеван.

Опцията за упражняване на контрол крие и своите рискове. „Мога да попитам приложението да ме опише в две изречения, по романтичен начин или пък в стихотворна форма. Подобни описания имат силата да променят начина, по който самите ние се възприемаме“, смята Луси. Според нея опцията да контролираш информацията би могла да има и негативен ефект върху потребителя. „Ако не харесвам косата си например и реша да споделя с алгоритъма това, той може да отговори по два начина: „О, напротив, хубава е!“ или „Права си, ето как можеш да я промениш.“

AI огледалото може да предостави невярна информация

Когато технологията играе ролята на наши очи, винаги има опасност да опише нещо, което дори не съществува. Един от най-големите проблеми на AI моделите са „халюцинациите“, или предоставяне на неточна или невярна информация. Махадеван забелязва, че в началото описанията са достоверни и точни, но с времето детайлите в тях се изкривяват. В някои случаи изкуственият интелект дори добавя нов, измислен от него текст, ако данните от изображението не са му достатъчни.

Когато 20-годишният Хоакин, също незрящ, решава да използва изкуствен интелект, за да избере най-хубавите си снимки за приложение за запознанства, става ясно, че визуалната информация, която получава обратно, едва се доближава до реалността. „Понякога променяше цвета на косата ми или описваше неправилно израженията ми, твърдейки, че в момента имам неутрално изражение, докато аз се усмихвах. Подобни грешки могат да те разколебаят и да те направят още по-несигурен, а целта на тези инструменти е точно обратната – да научим повече за себе си и да сме наясно с начина, по който изглеждаме“, споделя мъжът.

За да противодействат на гореописания негативен ефект, някои компании разработчици наемат и обучават хора, които тестват точността на описанията, поискани от потребителя. В повечето случаи обаче AI огледалото работи единствено с изкуствен интелект, без човешка намеса.

Луси Едуърдс обобщава: „AI може да опише всяка снимка в интернет и дори да ми каже как съм изглеждала до съпруга си на сватбения ни ден. Мисля, че е по-добре да приемем това като нещо положително, защото, макар да не виждаме външната красота като останалите хора, фактът, че робот може да описва снимки, да ни помага да пазаруваме и да ни напътства, ни прави по-щастливи. Нещо, което бяхме забравили, че е възможно.“