Изкуствен интелект долавя сарказма при общуване в социалните мрежи

Обяснимо е, че учените все по-често съсредоточават работата си върху тенденциите, феномените и особеностите на социалните медии предвид тяхното разрастване и популярност. Екип от университета на Централна Флорида разработи устройство детектор на сарказъм в текстове, публикувани в различните платформи.

През последните години социалните мрежи се превърнаха в основно средство за комуникация между хората и виртуален пазар за стоки и услуги, предлагани от компаниите по света. За да процъфтява бизнесът, е изключително важно потребителите да получават разбиране и адекватна обратна връзка във Facebook, Twitter и други, което обаче не е никак лесно начинание и изисква постоянни усилия и нюх.

Експертите извършват анализ на чувствата – автоматизиран процес, при който се откриват и разграничават различните човешки емоции в текста – положителни, отрицателни или неутрални. Изкуственият интелект е ефективен само при обработка на логични данни, докато анализът на чувствата може да „улови“ нюансите и посланията в написаното. Екипът успява да създаде техника, която много точно открива къде в публикациите в социалните мрежи има сарказъм. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Entropy“.

Компютърът се научава да разпознава структури и повтарящи се особености и да открива с голяма точност думи подсказки в определена последователност, които често се срещат в саркастични текстове. За целта в самото начало експертите създават голяма база с данни, въз основа на която да тестват прецизността при разпознаване на машината.

Как функционира компютърният модел за разпознаване на сарказъм в онлайн комуникацията?

Асистентът по инженеринг Айвън Гарибей разкрива: „Дори за нас, хората, е трудно понякога да усетим сарказма по време на разговор. Представете си колко по-трудно е за една машина. Затова създадохме модел на задълбочено обучение, в който са заложени параметри на повече от един изкуствен интелект (глава) и се използва механизъм на управляемите рекурентни блокове. „Главите“, или мозъците, помагат да бъдат открити съществени подсказващи думи, които присъстват и в първоначално въведената база данни. Рекурентните блокове анализират трайните зависимости между въпросните думи, за да се направи по-прецизна оценка на входящия текст.“

В екипа участва докторантът по компютърни науки Рамя Акула, като стартът на амбициозния им проект е поставен с безвъзмездна финансова помощ от Американската правителствена агенция на отбраната за иновативни технологии.

Брайън Кетлър, програмен мениджър в Агенцията, споделя: „Сарказмът винаги е бил сериозно предизвикателство в опитите ни да усъвършенстваме анализа на чувствата, особено в социалните мрежи. Когато сме саркастични, ние по-скоро залагаме на интонация и звуци, лицеви изражения и жестове, които са неприложими в текст. Сложна задача е да се улови сарказъм по време на онлайн комуникация чрез думи.“

Това е и едно от предизвикателствата пред колегите на Гарибей. Неговият екип работи в Лабораторията за комплексни адаптивни системи, която се занимава с изследване на сложни феномени, свързани със световната икономика, световната информационна среда, екосистемите, които благоприятстват въвеждането на иновации (взаимовръзките между правителство, частен сектор, университети, предприемачи и гражданско общество) и социалните и културни динамики. Учените разглеждат тези проблеми, като използват принципи от науката за данните и мрежите, когнитивната наука, машинното самообучение, социалните науки и много други направления.

Според Акула при комуникация на живо иронията се долавя сравнително лесно, но не и при общуването в социалните медии. Тъй като то заема все по-голямо място в ежедневието на хората, е важно да се намерят начини сарказмът да бъде разпознаван.