Диагностика и лечение на спина бифида

  Спина бифида е вродена малформация, отнасяща се към групата на т.нар. спинален дисрафизъм и представлява несвързване на двете половини на задната прешленна дъга, по средна линия, в разстояние на 1-2 или повече прешлени. Когато аномалията засяга 3 и повече прешлена, се говори за рахисхизис.

  Честотата на заболяването е средно 1-3 на 10 000 живородени деца. Тази малформация се среща на всички нива на гръбначния стълб, но най-често обхваща кръстно-опашната област. В зависимост от съдържанието на нервните елементи, които пролабират (пропадат, изваждат се) през незарасналите дъги назад се различават 3 форми на заболяването:

   1. Менингоцеле - представлява херниране на твърдата и меката мозъчна обвивка на гръбначния мозък, без участие на нервни елементи;

   2. Миеломенингоцеле - освен гръбначномозъчните обвивки назад пролабират и нервни елементи (коренчета и гръбначен мозък). Представлява най-честата форма на заболяването.

   3. Липоменингоцеле - освен нервни елементи и обвивки на гръбначния мозък в хернирания сак се установява и тумор от мастна тъкан с големи размери и широка основа.

   Оплакванията са свързани предимно с двигателни и трофични нарушения в долните крайници, деформация на стъпалата, нарушена чувствителност и тазово-резервоарни нарушения.

  Диагностицирането на заболяването се извършва чрез невроизобразителни изследвания - рентгенографии на прешлените, компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ). От изключително значение е пренаталната диагностика чрез изследване на алфа-фетопротеини в околоплодната течност и в кръвта на майката след 14-ата седмица на бременността. Изследва се и наличието на ацетилхолинестераза в околоплодните води. Важна в диагностиката на заболяването е ехографията на плода на 20-ата седмица на бременността, когато може да се види самата малформация на гръбначния стълб.

   Лечението на заболяването е хирургично, като по пластичен път се възстановява дефектът и нормалните съотношения на нервните структури към прилежащите тъкани. Операциите се извършват в ранен период след раждането от специалисти неврохирурзи в областта на детската неврохирургия. За иноперабилни се смятат деца с множествени малформации, тежко общо състояние, обширен дефект, инфекции и липсващи движения в краката. Възможностите за прецизна пренатална диагностика днес често определят показания за прекъсване на бременността, предвид тежкия социален проблем, който съпътства лечението на болестта.

Доц. Тихомир Ефтимов, началник на Катедра "Нервни болести и неврохирургия" към Военномедицинска академия