Нова точкова система за оценка на емболичния риск при предсърдно мъждене

Новата точкова система CHA2DS2-VASc позволява по-точна оценка на емболичния риск при пациенти с предсърдно мъждене (ПМ), отколкото изчисляването на традиционния CHADS2 сбор (скор), показаха резултатите от анализ на голям датски регистър с близо 75 000 пациенти, публикавани в British Medical Journal (1).

През 2010 година Европейското кардиологично дружество (ESC) публикува ръководство за поведение при пациенти с ПМ (2), което препоръчва използването на CHA2DS2-VASc точковата система за оценка на емболичния риск вместо използваната дотогава CHADS2.

По-прецизният CHA2DS2-VASc скор се препоръчва особено в условията на първичната помощ.

CHADS2 точковият сбор включва: С = CHF (конгестивна сърдечна недостатъчност) 1 точка; H = Hypertension (хипертония) 1 точка; А= Age (възраст)75+ години 1 точка, D = Diabetes 1 точка и S = Stroke/TIA (предишен инсулт, ТИА) 2 точки.

CHA2DS2-VASc включва досегашния CHADS2, но възрастта е разделена на две рискови категории – 2 точки за 75+ години (А2) или 1 точка за 65-74 години (А); V – анамнеза за съдово заболяване (vascular disease) – 1 точка, S (sex, женски пол) – 1 точка. Максималният скор е девет точки.

Европейското кардиологично дружество препоръчва:

- при CHA2DS2-VASc =/>2 да се прилага антикоагулантна терапия

- при CHA2DS2-VASc = 1 – антикоагулантна терапия или Аспирин с предпочитание към антикоагулацията

- при CHA2DS2-VASc = 0 – Аспирин или без антикоагулация с предпочитание за липса на терапия

При нискорисковите пациенти (0 точки и при двете системи) честотата на тромбемболични инциденти при едногодишно проследяване е 1.67 на 100 пациенти с CHADS2 и 0.78 с CHA2DS2-VASc.

Най-изразена е разликата между двете точкови системи при пациентите със средно висок риск (скор 1 точка) – 4.75 тромбемболични събития на 100 пациента за една година при оценка с CHADS2 и 2.01 при оценка с CHA2DS2-VASc.

Новата точкова система, с включването на по-голям брой параметри за оценка, променя класификацията на емболичния риск при болните с ПМ. Така част от пациентите, които според CHADS2 биха попаднали в нискорисковите групи и биха останали без антикоагулантна терапия, с използването на CHA2DS2-VASc са в групата, в която антикоагулацията е наложителна.

С навлизането в клиничната практика на нови перорални антикоагуланти (с по-голяма безопасност и неизискващи мониториране на INR) подобна стратегия изглежда оправдана. (ЯС)

Използвани източници:

1. Olesen J., Lip G., Hansen M. et al. Validation of risk stratification schemes for predicting stroke and thromboembolism in patients with atrial fibrillation: Nationwide cohort study. BMJ 2011; DOI:10.1136/bmj.d124 http://www.bmj.com/content/342/bmj.d124.short

2. Guidelines for the management of atrial fibrillation. The Task Force for the Management of Atrial Fibrillation of the European Society of Cardiology (ESC). Eur Heart J 2010; 31:2369-2429 http://www.escardio.org/guidelines-surveys/esc-guidelines/GuidelinesDocuments/guidelines-afib-FT.pdf