Обедненият уран - реална заплаха или начин за подхранване страховете на хората

Обещанието на Великобритания да достави на Украйна боеприпаси с обеднен уран и отговорът на Русия, че когато това се случи, ще реагира, защото този вид оръжия имат ядрен компонент, нагорещи и без това изострените до крайност международни отношения, но и отключи за пореден път страховете в обществото.

Факт е, че хората изпитват естествен страх, когато чуят думата уран. Свързват го с ядрен взрив и всички произтичащи от него последици за живота и здравето. Само че има разлика между естествения уран, обогатения, който се използва в ядрената енергетика и във военната промишленост и обеднения уран, който е остатъчен продукт точно на обогатения и който разбуни духовете.

И тъй като и до днес продължават споровете колко вреди са нанесли използваните оръжия с обеднен уран, което значително допринася за страховете на хората, е добре да се чуе мнението на професионалистите.

От Националния център по радиобиология и радиационна защита подготвиха материал, информацията в който се базира на публикациите на известния учен в областта на радиационната защита проф. Георги Василев и на материали от различни международни организации.

За естествения, обогатения и обеднения уран

Естественият уран /ЕУ/ се състои от три радиоизотопа:

• Уран-238/ 99.2739% тегловно участие в ЕУ
• Уран-235/ 0.7204 %
• Уран-234/ 0.0057 %

Той e във всички скали, почви, вода и въздух и в материали от естествен произход. Намира се под формата на уранови съединения с различна разтворимост, което определя неговото проникване в околната среда, както и неговата токсичност.
Средната концентрация на естествения уран в почвата е около 2 грама в 1000 кг. Във въздуха той съществува като прах, който се отлага върху повърхностните води, почвата и растителността. Съдържанието на уран във въздуха обикновено е много ниско. По-голямата част от него във водите идва от разтворен уран от скали и почва.

Малки количества ЕУ се поглъщат и вдишват всеки ден от хората. Съотношението на постъпване в организма чрез поглъщане и вдишване е от порядъка на 1000:1.

Проникването през кожата е пренебрежимо малко. Преди всичко приемът зависи от количеството ЕУ във водата, която хората пият и поемат чрез храната. Изчислено е, че средностатистическият човек поглъща 1.3 микрограма уран на ден и вдишва 0.6 микрограма на година.

В България допустимото количество уран в питейна вода е 30 микрограма на литър, като за минерални води се допуска до 60 микрограма на литър.

За целите на ядрената енергетика и военната промишленост ЕУ се обогатява за увеличаване на процентното участие на Уран-235, което може да достигне до 94% от масата.

След отделянето на обогатения уран остава така нареченият обеднен уран /ОУ/, който има намалени концентрации на Уран-235 и Уран-234.

ОУ е по-малко радиоактивен и има не повече от 60% от радиоактивността на ЕУ.

ОУ има висока плътност и твърдост и е над 10 пъти по-евтин от други плътни и твърди метали. Намира приложение при производство на защитни екрани срещу рентгеново и гама лъчение, защитни контейнери за гама лъчители, за танкови брони и глави на снаряди, ракети, бомби. При сблъсък с целта боеприпасът с ОУ се запалва, разпада се на фрагменти, разпрашава се във вид на уранови оксиди и уран, под формата на метални частици. Образуват се аерозоли, като около 80% от тях са в неразтворима форма. Минути след удара те се отлагат в непосредствена близост до мястото на експлозията, свързват се с други частици и увеличават размера си, като с това стават по- малко опасни при вдишване.

За въздействието на обеднения уран върху хората

Основната потенциална опасност е от вдишване на аерозолите, създадени при взрива от хора намиращи се в непосредствена близост. Потенциално инхалиране може да има от хора, които живеят или посещават засегнатите райони, след като аерозолите са се утаили, ако те бъдат отново вдигнати във въздуха от вятър или човешки дейности, но в тези случаи рискът е по-малък, тъй като по-големите частици не достигат до белодробните алвеоли и не се задържат в белите дробове.

Най-опасната фракция е с големина на частиците от 1 до 5 микрона. С течение на времето концентрациите на ОУ върху земната повърхност намаляват, поради действието на вятъра и валежите като ОУ може да мигрира към повърхностните и подпочвени води, и да определи потенциална експозиция в дългосрочен план в съответния район. Проучвания показват, че бионатрупването на уран в растенията и животните не е високо, и растителната и животинска продукция са безопасни.

Постъпването, разпределението и отделянето на уран /ЕУ или ОУ/ в човешкия организъм е много добре проучено. При него радиотоксичността е ниска и на преден план излиза химичната му токсичност като тежък метал.

Токсичен ли е уранът?

Токсичността на урана /химична и радиационна/ зависи от вида на съединението, в което се намира и от неговата разтворимост. При вдишване размерът на урановите аерозоли също е от значение. По-едрите се задържат в носа, трахеята и бронхите, а чрез ресничестия епител секретът, в който се намират, се пренася до гърлото и може да се погълне. По-малките частици достигат до алвеолите и ако са неразтворими могат да се задържат дълго време, като основната част от радиационната доза ще се реализира в белия дроб.

Разтворимите съединения на урана се абсорбират в кръвното русло с натрупване предимно в костите и черния дроб, и последващо отделяне през бъбреците.

При поглъщане основната част се отделя с изпражненията в рамките на няколко дни и само част от разтворимите съединения на урана постъпват в кръвта и в продължение на няколко дни се отделят от бъбреците в урината.

Категорично е установено, че в случаите на висок прием на уран има нефротоксичност и че основният му ефект върху здравето е свързан с химичната му токсичност като тежък метал.

>>>Радиация: лечебни мерки

Счита се, че този ефект е прагов и се развива ако концентрацията на уран в бъбречната тъкан надвиши 3 микрограма уран на 1 грам бъбречна тъкан, което е 3000 пъти повече от нормалното съдържание на уран в бъбреците.

С помощта на биокинетични модели са направени изчисления, които показват колко ОУ трябва да се вдиша или погълне, за да се получи концентрация в бъбреците от 3 микрограма на 1 грам бъбречна тъкан, което е границата на химическата токсичност.

Потенциалният риск от външно облъчване с ЕУ е изключително нисък и той е още по-нисък при ОУ. Досега не са публикувани доказателства, че ЕУ или ОУ са канцерогенни включително и при проучвания на здравето на военнослужещи участвали във войната в Залива /1990-1991/ и войната в Югославия.

Измерено е, че мощността на контактната доза от боеприпас с ОУ е около 2 мили Сиверта на час. При тази мощност на дозата е малко вероятно да се получи локално лъчево увреждане дори в най-леката му степен /минимум 3000 мили Сиверта са прагова доза за развитие на такъв ефект/. Независимо от това, времето за работа с боеприпаси с ОУ трябва да бъде намалено до минимум и да се използват ръкавици и маска като защитно средство. За населението в такъв район трябва да се проведе информационна кампания, за да се гарантира, че хората избягват боравенето с остатъците от снарядите.

Важно е да се отбележи, че евентуални неблагоприятни преки последствия от използването на боеприпаси с обеднен уран ще има само на пряко засегнатите територии. България се намира на повече от 500 км от най-близката украинска граница и не се очаква въздушен пренос и в тази връзка не съществува риск за българското население.