Ортобиология: Приносът на регенеративната медицина за развитието на ортопедичната хирургия

Човешките кости и стави са подложени на много изпитания – от злополуки и травми до заболявания като артрита. Само в САЩ всяка година се извършват 150 000 смени на колянна и тазобедренна стави, като прогнозата е, че до 2040 г. броят им ще се утрои. Регенеративната медицина може да се окаже единственият начин тенденцията да бъде спрянаî.

Предизвикателства пред конвенционалното ортопедично лечение

Младите хора се възстановяват бързо след травма, но с напредването на възрастта процесът отнема все повече време и изисква все по-големи усилия. Тъкани като хрущяли и сухожилия трудно заздравяват по естествен път, особено при възрастните. Понякога се налага смяна на става и други инвазивни процедури, които да възстановят функциите на ставите, когато тялото не може да се справи самó.

Обикновено лекарите избират между няколко основни форми на консервативно лечение – физиотерапия, използване на помощни средства за придвижване, стероидни инжекции и хирургични интервенции като смяната на става. Недостатъкът на повечето от гореизброените методи е, че невинаги са достатъчно ефективни, а на инвазивните процедури – че причиняват болка и крият други рискове за пациента.

>>> Продължителната болка след операция за смяна на колянна става е лечима

Какви възможности предлага регенеративната медицина

Регенеративната медицина е млада област в медицината, чиято цел е усилията да бъдат насочени не към смяна, а към запазване на ставата. Ортобиологията позволява да се използват собствени клетки и биологичен материал за възстановяване на пациенти, без да се налага оперативна намеса.

На пръв поглед изглежда сякаш това е решението на всички проблеми със ставите и костите. Благодарение на регенеративната медицина смяната на става би могла да се отложи дълго във времето. Но, разбира се, като всяко друга иновативна форма на лечение, и тя не е лишена от противоречия и недостатъци. Основният дебат, който тече около ортобиологията, е свързан с това дали има достатъчно научни доказателства за широката приложимост на регенеративната медицина. До момента тя е доказала своята ефективност при някои специфични заболявания като остеоартрит и тендинопатия.

История на регенеративната медицина

Идеята за способността на човешкото тяло да се възстановява самó е засегната много отдавна, още в древногръцката литература. Митът за Прометей разказва как богът бил прикован за скала и всеки ден орелът на Зевс кълвял от черния му дроб, който обаче се регенерирал през нощта.

Първата известна „регенеративна“ ортопедична процедура датира от 500 пр. Хр., когато римляните са прилагали терапия с гореща игла.

Съвременните отропедични интервенции в областта на регенеративната медицина бележат сериозен напредък през последните 80 години, като фокусът пада основно върху модифициране на собствените възстановителни способности. През 40-те години на миналия век Магнусон описва лечение на остеоартрит, което включва дълбоко почистване на коляното от увредената тъкан. По-късно неговият метод е заменен с пролотерапия (дразнение на ставата чрез инжектиране на физиологичен разтвор, което ускорява заздравяването), пробиване на увредения хрущял и микрофрактуриране (миниатюрни отвори в костта, през които се обработва хрущялът).

През последните години зачестяват и случаите на имплантиране на клетки, чиято цел е да инициират оздравителен процес в мускулно-скелетните структури. Прилагат се иновативни техники като вливане на плазма с високо съдържание на тромбоцити, терапия с мезенхимни стволови клетки и инжекции с биоматериал, който може да провокира тялото да започне да се лекува самó.

Регенеративната медицина и ортобиологията в наши дни

Съвременната ортопедична регенеративна медицина все още не успява да се наложи като елемент от стандартната практика, защото част от специалистите не вярват, че е широкоприложима. Терапии като вливане на плазма с тромбоцити например не се поемат като разход от здравноосигурителните компании.

Има обаче и смели ортопеди хирурзи, които се доверяват на ортобиологията и са я превърнали в част от рутинната си практика. Те лекуват остеоартрит и тендинопатия като инжектират:

• плазма с тромбоцити;
• мезенхемни стволови клетки – взети от мастната тъкан, костния мозък, плацентата или амниотичната течност при бременните жени;
• биоматериал – автоложни хондроцити (клетки от пациента, които образуват хрущяла), телешки колаген и протеини.

Гореизброените ортобиологични процедури се считат за консервативни форми на лечение, което означава, че са по-малко инвазивни от операцията. До тях обикновено се прибягва, ако другите терапии не дадат резултат.

Популярността на ортобиологията до известна степен се дължи на медиите, които разказват истории на известни спортисти, подложили се на някоя от иновативните процедури – Тайгър Уудс, Рафаел Надал и други.

Според учените все още няма надеждна алтернатива на смяната на става, но през следващото десетилетие регенеративната медицина ще продължи да се развива и вероятно ще предложи такава на всички пациенти със ставни проблеми.

Бъдещето на регенеративната медицина

Както стана ясно, регенеративната медицина дава надежда на пациентите с дегенеративни ставни заболявания и мускулно-скелетни травми, че могат да избегнат или отложат във времето хирургичните интервенции. В близко бъдеще тя може би ще се превърне в компромисен вариант за хората с артрит, които не се повлияват от консервативното лечение (например със стероидни инжекции), но не желаят да се оперират.

В далечно бъдеще е възможно да станем свидетели на цялостна промяна в подхода – биологична регенерация вместо поставяне на метални и керамични стави. Експертите очакват също така ортобиологичната инжекция да се превърне в превантивна мярка срещу дегенеративни заболявания на ставите.

Има обаче няколко предизвикателства, които ортобиологията трябва да преодолее, преди да застане редом до другите конвенционални методи за лечение. По-горе вече споменахме за липсата на достатъчно на брой и солидни научни доказателства в подкрепа на ефективността й. Друга пречка е едва забележимият напредък във вече утвърдените методи по отношение на облекчаването на симптомите, удължаването на ефекта и безопасността. Учените срещат спънки и в начина на съхранение на стволовите клетки, ускоряването на процеса на култивиране на клетките и подготовката на мускулно-скелетната система за имплантацията.

Със сигурност регенеративната медицина е вълнуващо поле за развитие, което би могло да изиграе ключова роля в намирането на минимално инвазивни методи не само за забавяне прогреса на заболяването, но и за лечение.