Ехографска диагностика на ставния апарат

Ултразвуковото изследване е метод, показващ отражението на ултразвуковата вълна, насочена към някакъв орган на човешкия организъм, която след проникването на определена дълбочина се отразява, преобразува и появява на ехографския екран. Ултразвуковите вълни притежават свойствата както на звука, така и на светлината. Те се разпространяват в организма на живите същества на различна дълбочина в зависимост от честотата и мощността си. При по-висока честота, има по-ниска прониквателна способност, а при по-ниска честота, ултразвуковите вълни проникват по-дълбоко. В зависимост от това какъв орган ще се изследва, трябва да се избере необходимия трансдюсер. Например, трансдюсери с честота 3,5 до 5 МНz се използват за ехография на коремни органи, малък таз и бъбреци, защото прониквателната им способност е от 13 до 18 см, а при трансдюсери с честота 10-12 MHz, се използват за изследване на повърхностни структури като млечна жлеза, щитовидна жлеза, ехография на стави, повърхностни кръвоносни съдове и нерви, лимни възли и др., защото прониквателната им способност е до 4-5 см в дълбочина.

Качеството на изследването зависи от разделителната способност на апарата, т.е. способността му да различава две отделни структури разположени близо една от друга.

В еднородна среда, ултразвукът се разпространява праволинейно, а когато достигне друга структура с различна плътност, ехо-вълната се пречупва и променя хода на разпространението си. Когато достигне много плътна структура, например конкремент или кост, тя се пречупва и отразява, а зад нея се вижда хипоехогенно пространство или т.н. ехогенна сянка. Ехографската находка, получена на екрана е ултразвуковата вълна, насочена към желания орган, която след преминаването през него се е пречупила, отразила и преобразувала в картина. Ултразвуковите вълни преминават безпрепятствено през структурите с ниска плътност, като тези съдържащи течности (пикочен мехур, кисти, ставна течност и др.) и се отразяват когато срещнат органи с висока плътност (кости, калцификати, плътни фиброзни образувания и др.). Органите с ниска плътност имат хипоехогенна структура, а органите с по-висока плътност- хиперехогенна структура. Ехографският образ е отражение на повърхността на структурите, към които е насочен ултразвука.

С черно-бялата ехография се изследва морфологичната структура на органите, а цветния Доплер се използва за изследване на функционалните нарушения. Синьо-червения Доплер показва движението на кръвта в кръвоносните съдове от среден и голям калибър, с пулсовият Доплер се определя скоростта на движение на кръвта в големите кръвоносни съдове, термо-доплер показва повишението на локалната температура в структурите при възпалителен процес, а Power Doppler – промените в микроциркулацията и кръвоносните съдове от малък калибър. Тъканният Доплер се използва за сега само в ехокардиографията.

В нашата страна съществува скептично отношение към ехографското изследване на стави от страна на общопрактикуващите лекари, хирурзите и някои други специалисти. У нас все още се предпочитат високо - информативните технологии като КАТ и Магнитен резонанс, които са скъпоструващи и недостъпни за голяма част от населението.

Новите поколения ехографски апарати 3D и 4D имат по-добро качество на образа и по информативност се доближават до диагностичните възможности на Магнитния резонанс по отношение на меките тъкани.

Предимствата на ехографията са: неинвазивност, безболезненост, ниска цена, достъпност, няма вредно лъчение, може да се приложи в началните стадии на заболяванията, възможност за динамично проследяване хода на болестта, може да се изследват ставите в реално време и в движение. Практически няма противопоказания за изследване с ултразвук. Методът е безопасен за деца и бременни. Недостатъците са: субективност на изследването, технически възможности на апарата, зависимост от квалификацията на изследващото лице.

Ехографското изследване на стави се прави с трансдюсери от 7-9 MHz за раменна, ТБС и колянна става и с трансдюсери от 10-12 MHz за лакътна, гривнена, глезенна става и ставите на ръцете. Повърхностните структури и меките тъкани също се визуализират с 10-12 MHz.

Артросонографията има и известни предимства пред останалите образни изследвания на ставния апарат: визуализиране на малки количества синовиална течност в ставата, които не се установяват клинично, диагностициране на оток в ТБС и раменната става, които трудно се забеляязват в началния стадий, поради добре развитата мускулатура. Чрез Термо - Доплер и Power Doppler се диагностицират начални възпалителни процеси в синовията.

Ехографско изследване на стави и мускули се назначава при следните клинични показания:

• болки и оток в става, ограничена подвижност в става.
• палпируеми обемни образувания в меките тъкани.
• възпалителни ставни заболявания- ревматоиден артрит, васкулити, Синдром на Sjogren, и др.
• дегенеративни ставни заболявания, остеоартроза
• бурсити и бурсопатии.
• миозити.
• тендовагинити (Синдром на ротаторния маншон, тендинит на сухожилието на четириглавия мускул, тендинит на Ахилесовото сухожилие и др.)
• травма на меки тъкани, съмнение за руптура на мускули и сухожилия.
• съмнение за руптура на менискуси.
• тунелни синдроми – синдром на карпалния канал, синдром на кубиталния канал, тарзален канал и др.
• тумори
• изследване на близкостоящите около ставата кръвоносни съдове и нерви.
• в педиатрията ехографията се използва за ранна диагноза на вродената луксация на тазобедрените стави.

Ехографското изследване на ставния апарат предлага възможности пред клинициста за ранна и точна диагноза, мониториране на лечението, проследяване в динамика на промяната в морфологичните структури и функционалното състояние на пациента. Доброто овладяване на методиката и познаване на техническите възможности на апарата са от първостепенно значение за правилната диагноза.