Само до намалено слюноотделяне ли води синдромът на Сьогрен?

  Причината за появата на синдрома на Сьогрен не е напълно изяснена. Спада към група заболявания, наречени автоимунни. При тях организмът произвежда свръхбройни антитела, които се насочват срещу органи или системи на собствения организъм. Открива се участието на генетични фактори, като в едно семейство може да има повече от един засегнат. Възможно е други членове на семейството да имат други автоимунни заболявания. Боледуват главно жени, които са 90% от всички засегнати.

   При синдрома на Сьогрен се атакуват слюнчените и слъзните жлези. Там се предизвиква възпаление, което намалява секрецията на слюнка и слъзна течност. Слюнката е физиологичната среда на устата, която осигурява почистването от хранителни остатъци, алкализирането на средата след храна, когато микроорганизмите разграждат захарите и започва продукция на киселини, подпомага говора, оформянето на хапка и преглъщането, обмива венците и лигавицата, отстранява голямото количество от микроорганизми, попаднали отвън и развиващи се в устата, съдържа противовирусни и противобактериални съставки и още много други вещества, поддържащи в норма структурите и функциите. С намаляването на секрецията на слюнката и слъзната течност възникват основните симптоми за този синдром. Те са сухота в устата и очите.

   Сухотата в устата причинява дискомфорт, променена чувствителност, изтръпване и парене, променен вкус, затруднено преглъщане, понякога и говор. Освен тези неприятни усещания обаче намаленото количество слюнка е причината за развитие на сериозни заболявания в устата, като зъбен кариес, възпаление на венците и чести възпаления на устната лигавица и устните. Малкото количество, но гъста вискозна слюнка благоприятства по-лесното и по-голямо натрупване на микробна плака, която е и основният комплексен фактор за развитие на зъбен кариес и възпаление на венците.

  Без слюнка цялата устна лигавица става тънка, бледа, лесно ранима и склонна към възпаления и развитие в много по-голяма степен на вирусни, бактериални, алергични и други увреждания. Всичко това може да се съпровожда от възпалени и уголемени лимфни възли, чести възпаления на дихателните пътища, както и на ставни възпаления, синдром на Рейно, засягане на бъбреците, нервите и мускулите.

   Освен медикаментозното лечение, предписано от лекар, засегнатите от този синдром могат да положат усилия за стимулиране на слюноотделянето и намаляване на последиците от намалената слюнка - отлагането на големи количества зъбна плака. Първата стъпка е поддържането на засилена устна хигиена с често измиване на зъбите с четка и паста. Трябва да се използват и различни разтвори за плакнене. Стимулация на слюноотделянето може да се постигне и с често, но кратко използване на дъвки между храненията. Използване на олио, съдържащо витамин Е, също благоприятства функцията на устната лигавица. Грижите за устата трябва да са засилени и редовни. Посещенията при лекар по дентална медицина трябва да бъдат чести, не само при дискомфорт, а и профилактично.

Проф. Милена Пенева, ръководител катедра по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина