Начало Здравна медиа Научни публикации Свят без хепатит С – реалност или мечта - факти и статистика за лечението у нас и по света

Свят без хепатит С – реалност или мечта - факти и статистика за лечението у нас и по света

Свят без хепатит С – реалност или мечта -  факти и статистика за лечението у нас и по света - изображение

Ситуацията в България

Хепапит С е вирусът, който всяка година убива над 500 000 души. Над  170 милиона души в света за заразени от него. Четири пъти повече са заразени с хепатит С, отколкото със СПИН. Хепатит С е световна пандемия, която живее „тихо“ в човешкия организъм – за пример едва 3 % от хората в България знаят, че са носители на болестта и се лекуват. Ниската информираност на обществата, ниското ниво на диагностика и ниският приоритет, който правителствата по целия свят отдават на хепатит С, до скоро чертаеха твърде мрачна перспектива за справяне с болестта. В последните години медицината направи огромен скок и даде решението на проблема в лицето на новите безинтерферонови режими за хепатит С. На практика те лекуват болестта в до 97 % - 100 % от случаите, за по-кратко време, с по-малко странични ефекти. Преди безинтерфероновите терапии, страничните ефекти и ниският процент на излекуване правеха лечението на вируса огромно предизвикателство както за лекарите, така и за пациентите.

Светът вече има медицинското решение, но от тук насетне е нужна политическа воля и обществена ангажираност, за да достигнат новите терапии до нуждаещите се пациенти. Научната общност вече говори за заличаване на хепатит С от лицето на Земята и водещи учени твърдят, че при добра превенция и лечение на всички пациенти това може да се случи до 2030 г. Тези оптимистични прогнози контрастират на ситуацията в България, където около 110 000 души са болни от хепатит С, а на година се лекуват около 300 – 400 души. Не е нужно човек да е математик, за да си даде сметка, че с тези темпове, с които вървим, хепатит С още дълго ще е част от нашата, българска действителност.
Не можем да не признаем, че има и положителна тенденция – от март тази година и у нас Здравната каса заплаща лечението с безинтереферонови режими, макар и за момента за най-тежките пациенти – пациенти с напреднало чернодробно заболяване (стадии на фиброзата F2, F3), със сериозни придружаващи заболявания (онкологични, сърдечно-съдови), автоимунни или коинфектирани със СПИН.  Останалите пациенти в по-леки стадии или новооткрити просто ще чакат да се влошат. С нас се свързват всеки ден десетки хора, които споделят своите притеснения, че ще чакат твърде дълго и живеейки с вируса, могат да заразят техни близки. Има и млади жени, които са с хепатит С и искат да забременеят, но се страхуват, че могат да заразят децата си. Какво да отговорим на тези жени – да чакат 5-10 години докато се влошат, тогава да се лекуват и чак тогава, когато може би ще са вече на една напреднала детеродна възраст, за забременеят ли?

За момента у нас ще се лекуват ограничен брой пациенти и аргументът на Касата са високите цени на новите терапии, макар че те са напълно сравними и с до скоро реимбурсираните комбинирани режими за хепатит С. Факт е, че цените трябва да паднат, но колкото повече пациенти се лекуват, толкова повече компаниите производителки ще са склонни да дават големи отстъпки. И тук въпросът не са само цените, а дали държавата има интерес да открива и лекува пациентите с хепатит С. Както се вижда май няма. И май за държавата е по-добре да се оставят хората да живеят „тихо“ с болестта, която бавно поразява и много други органи, а не да се излекуват и да водят пълноценен живот.
И докато светът говори за елиминаране на вируса на хепатит С, ние в България още нямаме Национален хепатитен план (а такъв беше подготвен от неправителствени организации и експерти още преди 5 години), няма заделени държавни средства за скрининг и диагностика и няма обществени кампании за информираност, финансирани от здравните институции. Ние вярваме, че дори и без политическа воля и ангажираност към проблема, заедно можем да постигнем свят без хепатит С, когато ние, пациентите и обществото сме активни и се борим за правата си, когато заставаме с лицата си и разкриваме историите си и не се срамуваме и страхуваме от болестта си. Споделете с нас своята история и се присъедините към нас на : http://www.hepactive.org/blog/HCV.

За заболяването

  • Хепапит С е вирус, който живее в черния дроб и се предава по кръвен път. Днес в света има над 170 милиона души, които носят тази зараза.  а всяка година от нейните усложнения умират 500 хиляди.
  • Близо 9 милиона души в Европа са инфектирани с хроничен хепатит С.
  • Медицината днес е категорична – тази инфекция е основен причинител на чернодробен рак и цироза, както и най-честа причина за чернодробни трансплантации.
  • Днес на Земята има 4 пъти повече заразени с хепатит С, отколкото с ХИВ – вируса, който причинява СПИН.
  • До момента учените са идентифицирали шест основни генотипа и множество подтипове на заболяването.Те са с различна степен на разпространение в различните континенти и региони по света.
  • Установяването на специфичния генотип на хепатит С е важно, защото помага на лекарите да конкретизират препоръките си за заболелите.
  • Генотип 1 е най-честата форма на хепатит С в Европа, в това число и в България. Той представлява 60% от всички случаи на заболяването в целия свят.
  • Хепатит С и България
  • Според СЗО всяка година от хепатит С в България умират 841 души. Данните са приблизителни за страната ни, тъй като липсва регистър на страдащите от вирусни хепатити. Въпреки това според специалистите броят на носителите на вируса на хепатит С у нас е не по-малък от 110 000 души. Страшното е, че голяма част от тях не знаят за състоянието си, защото  в началото болестта протича безсимптомно.
  • Единственото проведено у нас национално представително проучване за информираността на българина за характера на болестта и нейното разпространение е проведено през 2014 г. Обобщени данни от него сочат, че 90% от българите не знят каква точно болест е хепатит С.
  • Само 9% от хората у нас са наясно, че хепатит С е болест на черния дроб, а 16% са на мнение, че няма разлика между хепатит С и жълтеница.
  • В рамките на това проучване е установена и тенденцията, че младите хора на възраст до 35 години, както и жителите на по-малките населени места са по-слабо информирани за начина на заразяване и възможностите за превенция на инфекцията.  

Заразата

  • Хепатит С се появява, когато кръв на заразен човек попадне в кръвообращението на здрав човек. Това означава, че инфекцията се предава по кръвен път и опасност съществува, когато има контакт със заразена кръв.
  • Това може да се случи в различни ситуации: при преливане на кръв и кръвни продукти, при използване на общи игли и спринцовки при хора, венозно употребяващи наркотици, при медицински манипулации с нестерилни игли и спринцовки, при общо използване на лични вещи от няколко души – например самобръсначки, четки за зъби, пинсети за оформяне на вежди и други подобни.
  • Риск има и при използване на нестерилен инструментариум за татуировки, пиърсинг и акупунктура.
  • Доказано е, че опасността от хепатит С е по-голяма и при трансплантации, както и при раждане на дете от заразена майка.
  • Заболяването може да се предаде и по полов път, т.е. при сексуален контакт със заразен партньор.   
  • Хепатит С не се предава при кихане и кашляне, чрез храна и вода, нито при обикновен контакт като прегръдка, здрависване и ръкостискане.
  • Мерките за предпазване включват: много добра лична хигиена, неизползване на чужди вещи, непосещаване на обекти със съмнителна хигиена – студиа за красота, фризьорски салони, студиа и кабинети за акупунктура, татуировки и пиърсинг, безопасен секс с презерватив.


Лечението

  • До неотдавна единствените  терапии, използвани в практиката се базираха на интерферон. Те успяваха да постигнат по-ниска ефективност, водеха до сериозни странични ефекти и не бяха подходяща за много пациенти.
  • В началото на 2015 г. в Европа бяха въведени нови безинтерферонови медикаменти за лечение на хепатит С. Тези лекарства бяха одобрени по ускорена процедура първо в САЩ, после и в Европа.
  • Така се действа само за лекарства, които имат много голямо значение за общественото здраве. Новите медикаменти без интерферон се определят като революция в медицината, тъй като успяват да победят вируса на хепатит С в 95% до 100 % от случаите и са способни да върнат живота на много  болни, които до този момент бяха обречени.  За сравнение – интерефероновите лекарства успяваха да постигнат този резултат само в около 50 % от случаите.
  • Още през миналата година новите лекарства бяха осигурени в почти всички европейски страни. Огромно предимство на новите терапии е, че те са подходящи за пациенти с вече развита  цироза, за болни с генотип 1 на заболяването, за пациенти, които са подложени на чернодробна трансплантация, както и за болни с комбинирана инфекция - коинфекция с хепатит C и ХИВ, а така също и за  лекувани с опиоидна субстанция.
  • От съществено значение е и това, че курсът на лечение също е доста по-кратък – от 3 до 6 месеца, като 6 месеца е за пациенти в по-напредналите стадии на чернодробното заболяване.
  • Удобство създава и формата – лекарствата се приемат под формата на таблетки


Лечението у нас

От март 2016 г. НЗОК заплаща безинтерферонови терапии за българските пациенти. Към момента се отпускат само за пациенти в тежка фаза на заболяването, с придружаващи заболявания и др.

ВИЖТЕ ИНФОГРАФИКАТА ЗА ПО –ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ДАЛИ ОТГОВАРЯТЕ НА КРИТЕРИИТЕ ЗА НЗОК ЗА ЛЕЧЕНИЕ С НОВИТЕ МЕТОДИ

НЕОБХОДИМИТЕ СТЪПКИ, ЗА ДА БЪДЕТЕ ОДОБРЕН ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Очакванията са достъпът до безинтерфероновите терапии да се разшири, но кога това ще стане, не е ясно. За останалите пациенти в началните фази на инфекцията остава само чакането  и надеждата да не се влошат и да не заразят други хора.

 

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ПУБЛИКАЦИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА

ПУБЛИКАЦИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

СнимкиНовиниИнтервютаИсторияЗдравни проблемиДиетиАлтернативна медицинаЗдравни съветиЛюбопитноМедицински изследванияХранене при...ОрганизацииКлинични пътекиНормативни актовеБотаникаЛеченияЗаведения