Тройна антихипертензивна терапия с amlodipine/valsaratan/hydrochloro-thiazide в една таблетка

Тройната антихипертензивна терапия с фиксирани дози amlodipine (Aml), valsartan (Val) и hydrochlorothiazide (HCTZ) в една таблетка осигурява значително по-голямо намаление на стойностите на артериалното налягане (АН), в сравнение с всяка една от двойните комбинации от изброените медикаменти, при добър профил на поносимост, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Hypertension (1).

Тройната антихипертензивна терапия с Aml/Val/HCTZ (Еxforge HCT на Novartis) е изпитана и в няколко малки клинични проучвания (2).

Лечение на артериалната хипертония (АХ)

Указанията на JNC7* за лечение на АХ (3) препоръчват достигане на АН <140/90 mmHg при неусложнена АХ и <130/80 mmHg при наличие на диабет, бъбречно заболяване и при високорисковите пациенти.

За постигането на тези прицелни нива се препоръчва използването на двойна комбинирана антихипертензивна терапия, особено при високорисковите пациенти. Въпреки това едва 1/3 от пациентите достигат желаните стойности на АН!

Предимства на комбинираната антихипертензивна терапия:

- повишена ефикасност на всяко едно от лекарствата спрямо самостоятелното им приложение

- допълване на механизмите на действие

- по-бързо постигане на прицелните стойности на АН

- намалена честота на страничните ефекти (клинични и метаболитни)

- промени във фармакодинамиката, вероятно удължаващи ефекта от терапията

- подобрен комплайънс на пациента чрез използването на комбиниран медикамент с фиксирани дози (прием на една вместо на две или три таблетки)

- по-ниски разходи

Настоящето осемседмично, рандомизирано, двойно-сляпо международно изследване обхваща 2271 пациенти на възраст 18-85 години (средно 53 години), 55% мъже. Критериите за включване в проучването са: изходно систолно АН (САН) 145-200 mmHg и диастолно АН (ДАН) 100-120 mmHg, което може да е и на фона на антихипертензивна терапия с до три медикамента.

След титриране, дозировките на отделните компоненти в различните комбинации са: Aml 10 mg; Val 320 mg; HCTZ 25 mg. Пациентите са разделени на четири групи: тройна антихипертензивна терапия (Aml/Val/ HCTZ) и всяка една от двойните комбинации (Aml/Val, Val/ HCTZ, Aml/HCTZ).

Най-голямо понижение на АН е постигнато с тройната антихипертензивна терапия (средно -40 mmHg за САН и -25 mmHg за ДАН), разликата е значима в сравнение с всяка една от двойните комбинации (p<0.0001).

При всеки един междинен анализ на резултатите след третата седмица от началото на проучването значително по-голям процент от пациентите на тройната терапия достигат прицелните стойности на АН (<140/90 mmHg) отколкото при всяка една от двойните комбинации (p<0.0001).

В края на изследването 71% от пациентите на терапия с Aml/Val/HCTZ са постигнали контрол на АН, в сравнение с 45-54% от пациентите на лечение с двойна антихипертензивна комбинация (p<0.0001).

Проучването е достатъчно голямо, за да позволи подгрупови анализи – на базата на възраст, пол, раса, етническа принадлежност. За всички тези подгрупи тройната комбинация оказва по-мощен антихипертензивен ефект в сравнение с двойните комбинации от отделните й съставки.

Вторични анализи

- бърз ефект: още в края на третата седмица, тройната комбинация постига намаление на САН и ДАН съответно с 30 и 18 mmHg, което представлява 75% от общото постигнато снижение на стойностите на АН

- тежка хипертония: 29% от пациентите имат изходно ниво на САН =/>180 mmHg. В тази подгрупа ефектът от тройната комбинация е значителен: намаление на САН с 38 mmHg на третата седмица и с 50 mmHg в края на проучването

- терапевтичен отговор: при по-голям процент от пациентите, приемащи комбинацията Aml/Val/HCTZ, се постига терапевтичен отговор (дефиниран като понижение на САН =/>20 mmHg или постигане на САН <140 mmHg) в сравнение с болните, получаващи всяка една от двойните комбинации – на края на третата седмица такъв отговор е отчетен при 75% от групата на Aml/Val/HCTZ спрямо 59-66% за двойните комбинации, а в края на проучването процентите са съответно 88 и 76-82.

Странични ефекти

Общата честота на страничните ефекти е сравнима между четирите групи и независима от изходните стойности на АН. Най-често наблюдаваният страничен ефект е замаяност, като честотата е малко по-висока при групата на тройна антихипертензивна терапия, отколкото при тази на терапия с Val/HCTZ.

Периферни отоци се наблюдават по-рядко при лекуваните с тройната антихипертензивна терапия в сравнение с получаващите комбинация от два медикамента, единият от които е Аml. Намаление на серумния калий се описва при всички комбинации, съдържащи НСТZ, но при комбинацията Aml/Val/HCTZ е в най-лека степен. (ЯС)

Изводи за клиничната практика:

- тройната антихипертензивна терапия с фиксирана доза Aml/Val/HCTZ е изключително ефективна за намаляване на стойностите на САН и ДАН

- антихипертензивният ефект на тази тройна комбинация е бърз и достига 75% от максимума си след едва едноседмичен период на прием при високодозирани съставки

- честотата на страничните ефекти е ниска и е съпоставима с тази при прием на двойните антихипертензивни комбинации, като по-рядко се наблюдават периферни отоци и хипокалиемия

* JNC7 – Seventh Report of the Joint National Committee on Prevention, Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Pressure. До края на 2011 (осем години след JNC7) се очаква да бъде публикуван JNC8.

За допълнителна информация:

http://www.exforge.com/info/aboutProduct/about_exforge_hct.jsp

Използвани източници:

1. Calhoun D., Lacourciere Y., Chiang Y., Glazer R. Triple antihypertensive therapy with amlodipine, valsartan, and hydrochlorothiazide: a randomized clinical trial. Hypertension 2009; 54:19-22 http://hyper.ahajournals.org/cgi/content/short/HYPERTENSIONAHA.109.131300v1

2. Deeks E. Amlodipine/Valsartan/Hydrochlorothiazide fixed-dose combination in hypertension. Am J Cardiovasc Drugs 2009; 9(6):411-8 http://www.ingentaconnect.com/content/adis/acv/2009/00000009/00000006/art00008

3. Chobanian A., Bakris G., Black H. et al. For the joint national committee on prevention, detection, and treatment of high blood pressure. Hypertension 2004; 42:1206-52 http://hyper.ahajournals.org/cgi/content/full/43/1/1