Levofloxacin при лечение на ендофталмит

Levofloxacin е един от най-използваните антибиотици в офталмолгията, поради високата си степен на проникване през роговицата, широк спектър на действие и сравнително ниска резистентност, според обзорна статия, публикувана в Medscape Ophthalmology (1, 2).

Медикаментът се използва често за профилактика преди хирургична интервенция и лечение на едно от най-сериозните усложнения на тези процедури – ендофталмит.

Бактериите навлизат в окото при нарушение на очната бариера, което е екзогенно (при пенетрация в склера или роговица) или ендогенно (по съдов път) с последващи пролиферативни промени в окото. Стъкловидното тяло е подходяща среда за бактериален растеж, водещ до възпалителни изменения в окото и нарушаване на кръвно-очната бариера.

Увреждането на окото е резултат от отделяните ензими от възпалителните клетки, както и от бактериалните токсини. Честотата на ендофталмита след вътреочни операции е под 0.1% (в САЩ). При неправилно лечение има риск за пълна загуба на зрение.

Клиничната картина се определя от начина на проникване и вида на бактериите, както и от продължителността на заболяването. Основното оплакванине е за намаление на зрението, често придружено със зачервяване на окото. Повечето пациенти имат и дълбока очна болка.

При екзогенен път на проникване се наблюдават остър постоперативен ендофталмит (до шест седмици след операцията), характеризиращ се с начало от 2 до 10 дни след операция, очна болка при 75% от пациентите, силно намалено зрение, хроничен псевдофакичен постоперативен (над шест седмици след операцията), изявен с леко до умерено възпаление, зачервявяне, намалено зрение и фотофобия.

Такива болни могат да бъдат диагностицирани с идиопатичен увеит и да се лекуват с локални кортикостероиди, с временно подобрение. Препоръчително е в тези случаи да се изключи гъбична инфекция.

Към екзогенните инфекции спадат и тези, които се развиват след филтриращи операции при глаукома. Клинично протичат както острия постоперативен ендофталмит, с ангажиране на филтрационната възглавничка. Друга форма е посттравматичната инфекция, характеризираща се с бързо протичане.

Ендогенната инфекция не е свързана с очна операция и по протичане може да се сбърка с хронична постоперативна екзогенна инфекция. Симптомите рядко са билатерални.

Обективното изследване показва общи симптоми като: намалено зрение, оток на клепача, конюнктивна хиперемия, оток на роговицата, хипопион, роговични преципитати, оформяне на фибринова мембрана, витрит, загуба на червения фундусов рефлекс и ретинални перифлебити при оглед на очно дъно.

Специфичните белези включват: късно начало или хронично протичане, поява на белезникава плака в рамките на екватора на лещената капсула, пурулентна инфекция на филтрационна възглавничка със зони на некроза на склерата от употреба на антиметаболити при операции за глаукома, наличие на чуждо тяло в окото при травми.

Бактериалните причинители при остър псевдофакичен постоперативен ендофталмит са коагулаза-негативни стафилококи, S. aureus, стрептококи, ентерококи.

При хроничен псевдофакичен постоперативен еднофталмит, причинителите са най-често Propionibacterium acnes и Corynebacterium; при филтриращи операции – Streptococcus, Staphylococcus и H. influenzae; при посттравматичен – Bacillus и Staphylococcus; при ендогенен – S.aureus, Escherichia coli и Streptococcus.

Бактериалният ендофталмит е спешно състояние в офталмологията и незабавното започване на терапия е важно за намаляване на риска за загуба на зрение. Всички пациенти трябва да се лекуват с локални или интравитреални антибиотици, локални стероиди и циклоплегици.

Levofloxacin* е последно поколение антибиотик от класа на флуорохинолоните, който инхибира in vitro активността на широк спектър бактерии и е ефективен при множество придобити в обществото и в болнични условия инфекции.

Основните индикации за използването на levofloxacin 0.5%* са локално лечение на бактериален блефарит и конюнктивит, бактериален кератит (особено асоцииран с контактни лещи) и ендофталмит. Очните капки levofloxacin се използват като профилактично средство преди хирургична интервенция в окото. Постига по-висока активна концентрация в сравнение с останалите флуорохинолони.

Levofloxacin е L-изомер на ofloxacin, но е два пъти по-ефективен от него (3). Действието на антибиотика е чрез блокиране на ензимите топозиомераза IV и ДНК-гираза. Той е ефективен срещу широк спектър бактерии, сред които са грам-положителните S.aureus и S.pneumoniae и грам-негативните Neisseria gonorrheae и Escherichia coli, както и Chlamydia trachomatis.

Антибактериалната активност на levofloxacin, както и на другите хинолони, се характеризира с дозо-зависима бактерицидна активност и индуциране на постантибиотична активност срещу широк спектър от бактерии.

Независимо от продължителната употреба на този клас антибиотици за лечение на локални и системни инфекции, резистентността срещу него е сравнително рядка, а успеваемостта при лечението на повърхностни очни инфекции с причинители E.coli и P.aeruginosa е висока. (ОИ)

* Oftaquix (Офтакуикс) 5 mg/ml на Santen очни капки е предназначен за локално лечение на бактериални външни очни инфекции при пациенти на възраст >1 година, причинени от микроорганизми, чувствителни към levofloxacin

Използвани източници:

1. Graham R. Bacterial endophthalmitis. Medscape Ophthlamology http://emedicine.medscape.com/article/1201134-overview

2. Kresken M., Kreutzer T., Kaspar H. Effectiveness of levofloxacin eye drops – a microbiological perspective. Touchbriefings 2008, http://www.touchbriefings.com/pdf/3193/kaspar.pdf

3. Keating G. Levofloxacin 0.5% ophthalmic solution: a review of its use in the treatment of external ocular infections and in intraocular surgery. Drugs 2009, 18;69(9):1267-86 http://adisonline.com/drugs/pages/default.aspx