Железен недоимък - неподозираните ефекти върху детското развитие и начини за превенция

Железният дефицит засяга повече от 2 млрд. души по целия свят и е най-често срещаният, а желязо-дефицитната анемия остава основна причина за анемия по света, като към момента нейното ниво е най-високо в Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия. В България близо 20-40% от децата в предучилищна възраст имат желязодефицитна анемия, а от това можем да заключим, че 40-80% от децата страдат от железен недоимък.
Железните йони имат уникалното свойство да съществуват в две валентности – това позволява да участват като редуктор в различни йонни процеси, изключително важни за организма. В същото време желязото може да действа и като клетъчна отрова, затова в организма има сложна система за регулиране на нивото му.
Всеки ден чрез нашия гастроинтестинален тракт се резорбират 1-2 мг желязо и същото количество се отделя. Нормално е всекидневните нужди да се покриват от диетата, но детският организъм е по-различен.  Перинаталните рискови фактори са по-специфични от всичко останало. При раждането детето се ражда със 75 мг/кг желязо, но до 6-я месец феритинът спада физиологично.
До преди 10 г. властваше теорията, че каквото и да се случва в организма на майката, детето се ражда с достатъчни количества железни депа. Най-новите проучвания обаче показват, че ако в организма на майката настъпи преломен момент, в който феритинът спадне под 13 нг/мл, организмът на майката спира да захранва плода с желязо.

Кога се получава железният дефицит

Дефицит се получава и при плацентарна недостатъчност, при недоносеност, майчино-фетален кръвоизлив, синдром на фето-фетална трансфузия и при други перинатални кръвоизливни събития. Рисков фактор е и ранното клампиране на пъпната връв – преди 60-та секунда.
След раждането приемът на  желязо при кърмачетата е с много високо съдържание - приема се с майчина кърма до 6-я месец под формата на лактоферин.

Други хранителни фактори за развитие на дефицит на желязо

• Недостатъчен прием на храни, богати на желязо;
• Прием на кисело мляко преди детето да навърши 1 г. Наблюдава се много често в семейства с по-нисък социален статус;
• Скрита кръвозагуба поради колит/алергия към белтъка на кравето мляко.

Клинични прояви на желязодефицитната анемия

• Желязодефицитната анемия е микроцитно, хипохромно и хипопродуктивно състояние
• Детето е асимптоматично, изглежда добре хранено
• По-рядко детето е летаргично, бледо, нервно, с кардиомегалия, забелязва се отказ от хранене и тахипнея.

Желязото е важно и за развитие на детския мозък и психиката. Недоимъкът се проявява между 6-я и 12-я месец, когато са най-силни процесите на миелинизация. Нарушенията на различните ензимни мрежи влияят върху  нервно-психическото развитие. Диетично обоснованият железен недоимък между 6-я и 24-я месец води до поведенчески нарушения. При тези деца и по-късно са отчетени закъснения в моторното и когнитивното развитие, тежки афективно-респираторни пристъпи. Имат затруднения по математика, при писане, трудно се концентрират в училище, преживяват социални проблеми.

Превенция на железния дефицит

За превенция на дефицита на желязото се препоръчва подкрепа на изключителното кърмене само 4-6 месеца. Всяко кърмене след това води до сериозен железен недоимък. Причината за това е, че калциевите йони в кърмата използват същия транспортен механизъм като желязото за абсорбция, което пречи да се усвои и малкото количество от кърмата.
При захранването след 4-я месец допълнителен източник на желязо могат да бъдат железни препарати, жълтък, каши с богати на желязо храни (овес). Децата, които са частично или не са кърмени, трябва да се хранят само с адаптирани млека. На 6-месечна възраст едното хранене трябва да е богато на вит. С, включва се и месо. До 12-я месец приемът на кисело мляко не бива да превишава 500 мл на ден.
Превантивен прием на препарат е препоръчителен при деца, родени преди термин, от майки с прееклампсия и диабет, след секцио и захранвани по модела „захранване, водено от бебето“.
Ако сме изпуснали превенцията и се е развил железен дефицит, се пристъпва към лечение със заместителна терапия в един или два приема по 3 mg/kg елементарно желязо 30-45 минути преди хранене или 2 часа след това със сок или вода. Проследяването на детето се извършва на 4 седмици с изследване на пълната кръвна картина - ПКК. Лечението продължава 3-5 месеца, а феритинът се нормализира 2-3 месеца след хемоглобина.

Пероралните железни препарати

Прилагат се двувалетни и триваленти форми на желязо, като двувалентните соли се абсорбират по-добре от червата. За съжаление на нашия пазар се предлагат по-често тривалентни форми на желязо. Най-честият неблагоприятен ефект от тях е гадене, метеоризъм, коремна болка, диария, запек, черни или кафяви изпражнения. Друго често оплакване е, че вкусът на железния препарат е изключително неприятен.

ПроФерон на Аро лайф

В опит да се отговори на всички проблеми при приема на железни препарати от Аро лайф са създали продукта „ПроФерон“ под формата сироп и саше. Той съдържа двувалентно желязо с по-висока бионаличност, има изключително приятен вкус на череша и може да се ползва за профилактика на железен дефицит над 6-месечна възраст.

• Железният дефицит е широко разпространен в детската популация;
• Налични са множество предпоставки за разпространение на пренатален железен дефицит в България;
• Железният дефицит има множество ефекти върху развитието на детския мозък и психика;
• Необходима е широкомащабна кампания за превенция на усложненията от железен дефицит с участието на акушер-гинеколози, педиатри и други специалисти;
• Изкореняването на железен дефицит в световен мащаб би означавало покачване на IQ на човечеството средно с 10 пункта!

-> Публикация с рекламно-информационен характер, предоставена от екипа на Аромания АД