Пробиотици и COVID 19 – връзката между чревната микробиота и имунитета

Изследване на Lumina Intelligence върху онлайн търсенията за пробиотици през последните две години най-изненадващо разкрива, че не имунитетът е най-проучваната област. Фокусът вече е насочен към въпроса как пробиотиците могат да помогнат за справяне със стреса, засилен от пандемията COVID 19. Но нека не забравяме, че „стресът е начинът, по който хората осъзнават, идентифицират и реагират на своите проблеми“. Ето защо след първоначалния шок изследователите насочиха усилията си към търсене на лечение на новата SARS-CoV-2 инфекция.

Острите респираторни инфекции са една от основните причини за заболеваемост и смъртност сред децата и възрастните по света и водят до развитието на други заболявания. В над 80% от случаите те са предизвикани от вируси.
Известно е, че храносмилателната система е най-големият имунологичен орган, а чревната микробиота може да повлиява имунните реакции. Доказано е, че нарушеният й състав повишава чувствителността към белодробни заболявания (астма, алергии, ХОББ), а те от своя страна са идентифицирани като причина за чревна дисбиоза. Следователно не е изненадващо, че нормалната чревна екосистема е важна за предотвратяването на инфекции на дихателните пътища.

Освен това респираторният и стомашно-чревният тракт са ембрионално и функционално свързани. Червата и белите дробове са части от лигавичната имунна система, известна като ос черва-бели дробове. Идеята за тази двупосочна връзка не е нова, но пандемията COVID 19 я постави в светлината на прожекторите.
Има доказателства, че специфични пробиотичните щамове Lactobacillus и Bifidobacterium могат да намалят честотата и да подобрят резултатите от инфекции на дихателните пътища, предизвикани от грипни, респираторно-синцитиални и рино вируси.

Новият патоген Коронавирус 2 на тежкия остър респираторен синдром (SARS-CoV-2) е причината за Коронавирусната болест 2019. Въпреки че COVID-19 е основно респираторно заболяване, според последните открития SARS-CoV-2 засяга също и чревната микробиота и може да доведе до неподходящи имунни реакции, които предотвратяват елиминирането на вируса. Фактът, че дългосрочните усложнения и персистиращите симптоми след възстановяване са свързани с промени в състава на чревната микробиота, подкрепя връзката между промените в стомашно-чревния тракт и здравето на белите дробове.
Ето защо учените се обърнаха към създаването на научнообосновани пробиотични продукти за промяна на чревната микробиота, за да намалят риска от усложнения, дължащи се на COVID-19.

Такъв е случаят с наскоро проведено клинично изпитване на специфичната смес ab-21, съставена от пробиотични щамове Lactobacillus plantarum KABP 022, KABP 023 и KAPB 033 плюс Pediococcus acidilactici KABP 021. Данните от 30-дневното приложение на пробиотичната формула показват намаление на вирусния товар в носоглътката и на белодробните инфилтрати, както и съкратена продължителност на храносмилателните и нехраносмилателните симптоми в сравнение с плацебо. Пълна ремисия е наблюдавана при 53% от пробиотичната в сравнение с 28% от плацебо групата. Освен това е налице и повишаване на специфичните IgG и IgM срещу SARS-CoV-2.
Няма забележими промени в състава на фекалната микробиота, което кара изследователите да предположат, че пробиотикът ab-21 може да „действа основно върху оста черва-бели дробове чрез взаимодействие с имунната система на човека“.

В допълнение те пишат: „Заслужава да се отбележи, че наблюдаваното стимулиране на хуморалния имунитет е малко вероятно да зависи от конкретен вирусен вариант, интересна черта предвид появата на нови вирусни варианти. Важно е, че пробиотичните имунни ефекти, докладвани в проучването, не могат да бъдат екстраполирани към други пробиотични формулировки, поради използваните специфични щамове. “.

Водещият автор на клиничното проучване, Dr. Pedro Gutierrez-Castrellen отбелязва, че малко опити досега са открили ефективни подходи за намаляване на продължителността на симптомите и вирусния товар при амбулаторни пациенти с COVID-19. „Следователно перорален пробиотик, който помага за намаляване на вирусния товар, белодробните инфилтрати и продължителността на симптомите – като изследваната формула ab-21 – може да подпомогне по-ефективно амбулаторните пациенти с COVID-19 от гледна точка на разходите и в допълнение към стандартните признати терапии“, продължава Gutierrez-Castrellen.
В интервю за NutritionInsight Miquel Angel Bonachera, Изпълнителен Директор на AB-Biotics, подчертава, че формулировката има „уникален“ капацитет за стимулиране на Пайеровите плаки – лимфоидните фоликули, намиращи се в тънките черва. „Този механизъм на действие е напълно дефиниран от нашия екип за научноизследователска и развойна дейност и ние подадохме патент за съставката. Макар че в бъдеще и други пробиотици може да имат подобни възможности, ние установихме, че резултатите са щамово-зависими – засега само пробиотичната формула ав-21 дава такива резултати.“.

Клинично доказаната пробиотичната формула вече е на българския фармацевтичен пазар под търговското име H-biota ab-21 (Ейч-биота аб-21).

Видео