В Москва учени се събраха на форума „Инвестиции в безсмъртие“, посветен на стареенето

В московския Център по иновации „Сколково“ се проведе конференцията „Инвестиции в безсмъртие“, посветена на проблемите на стареенето и дълголетието.

Индустрията, свързана с дълголетието, се развива с бързи темпове. Съвременните биотехнологии дават възможност за нови подходи при решаването на проблема с остаряването, но и повишават качеството на живот във всяка възраст. В основата на форума са именно иновациите и възможността 11 лектори да представят перспективите, новите разработки, медицината от новото поколение и влиянието, което тя ще окаже на всички останали сфери. Сред тях са Вадим Гладишев, професор по медицина в Харвард и в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, известният журналист Владимир Познер, предприемачът Виталий Пономарев, професорът от Университета в Ливърпул Жоао Педро-де-Магалхаес, професорът по биохимия и физиология от Националния университет в Сингапур Брайън Кенеди, заместник-генералният директор на Международния медицински клъстер Михаил Югай и други.

Главният онколог в московската „Hadassah Medical Moscow“ Дмитри Горнастолев е категоричен, че новият поглед върху процеса на стареене предполага не лекуването на болести, а повишаването на качеството на живот. Д-р Горнастолев е убеден, че младостта не означава хронологията на годините, които сме преживели някога, а е образ и начин, по който мислим за живота.

Според биолога от Руската академия на науките проф. Алексей Москалев задачата на биолозите е да създадат научно обоснована система за управление на биологичната възраст и по този начин да намалят риска от болести и повишат качеството на живота.

Проф. Вадим Гладишев (на снимката) говори за първите надеждни биомаркери за стареене, които са открити през последните години, благодарение на невронните мрежи, и които ще помогнат на учените да създадат лекарства за удължаването на човешкия живот. Ученият подчертава, че концепцията за биологичната възраст е изключително полезна, защото свързаните с нея биомаркери дават възможност на изследователите да проследят колко бързо старее организмът. „Сега на практика ние можем да тестваме как действат различни експериментални лекарства за удължаване на живота върху участниците в опитите. Преди няколко години това не беше възможно“, казва той.

Вярно е, че в последните години научната общност активно търси начини, чрез които да оцени биологичната възраст на човека. За биолозите това означава да бъде изяснено в каква положителна или отрицателна степен тъканите и органите на човек се различават от тези на връстниците му. Несъответствията могат да се дължат както на хранителния режим и лошите навици, така и на гените, свързани с остаряването на човешкия организъм.

Дълго време учените смятат, че точни данни не могат да бъдат получени, тъй като процесът на стареене не влияе на степента на генната активност. В последните години обаче те получиха убедителни доказателства, че това не отговаря на истината. Оказа се, че биологичната възраст на човек може да бъде установена като съставът на кръвта му бъде анализиран и получените данни се обработят.

По време на форума проф. Гладишев отбелязва, че скоростта на стареене на човек може да бъде изчислена според това колко бързо на повърхността на неговото ДНК се появяват т.нар. епигенетични етикети – „опашките“ от метанови молекули, които са се приспособили към „опаковката“ на генетичния код и променят значително активността, с която клетката чете един или друг ген. Именно тези етикети ще помогнат на изследователите да създадат и тестват лекарства, които ще увеличат значително продължителността на живота в близко бъдеще.

Колко дълго може да живее човек? Въпросът стои пред човечеството от стотици години. Според проф. Вадим Гладишев съществуват две различни понятия. Едното е максималната продължителност на живота, а другото е онзи отрязък от нея, в който човек е здрав.

„В първия случай има граница, която едва ли сме в състояние да преминем дори с помощта на лекарства или с генетични манипулации. Едва ли обаче е възможно и човек да остане здрав до самия край. Мисля, че с увеличаването продължителността на живота ще се появят и нови сенилни болести, а това означава, че понятието „нездравословно остаряване“ ще съществува винаги“, казва още ученият и допълва: „Всеки остарява и този процес ни изглежда някак съвсем простичък, но не е. Процесът е изключително сложен, дори е възможно да е много по-сложен от самия живот. Затова и решаването на проблемите с остаряването изискват усилията на цялото международно общество на изследователите и новаторите“.