Наградиха с Нобелова награда учените, открили мозъчния GPS

Tрима учени, открили "вътрешен GPS" на мозъка, получиха Нобеловата награда за физиология и медицина за 2014 г.
Те открили системата от клетки, които помагат на мозъка да работи, как стига от точка А до точка Б и как съхранява информацията за бъдещи справки.

Джон О'Кийф, който е с британско и американско гражданство и в момента е директор на лондонския Университетски колеж по невронни вериги и поведение, получава част от наградата, а другата половина се поделя между Едвард Моузер и Мей-Брит Моузер - и двамата норвежки учени, които също са и съпрузи.

Тазгодишните нобелови лауреати решиха проблем, който озадачаваше философи и учени в продължение на векове: как мозъкът "прави" карта на заобикалящата ни среда и как ни помага в навигацията на нашата комплексна обстановка?

Тяхното откритие на "вътрешния GPS" на мозъка показва, че по-високата познавателна функция има клетъчна основа.

Всичко започнало през 1971 г., когато Джон О'Кийф открил първия компонент на системата за позициониране. Той открива, че един вид нервни клетки в част от мозъка, наречена хипокампус, винаги били активирани, когато лабораторният плъх е на определено място в една стая, а когато той е в други части на стаята, активни ставали други нервни клетки. Той стигнал до заключението, че тези клетки представляват "карта" на стаята.

Следващият жизненоважен компонент на "вътрешния GPS" на мозъка идва на бял свят чак през 2005 г., когато Едвард и Мей-Брит Моузър идентифицирали друг вид нервни клетки, които те наричат " мрежови". Те се намират в енториналния кортекс и действат като координатна система, която позволява прецизно позициониране и намиране на пътя.

С това откритие те доказали, че клетките, открити от О'Кийф, и мрежовите клетки са свързани чрез схеми в хипокампуса и енториналния кортекс и помагат на мозъка да определи позиция в пространството и да го навигира.

Въпреки че откритията им са настъпили по време на работа с лабораторни плъхове, най-новите изследвания с изобразителни мозъчни техники и изследвания на пациенти с мозъчна операция, са показали, че човешкият мозък има същите мрежови клетки.

Приносът на тримата лауреати в тази област представлява огромна стъпка напред в разбирането ни за това как групи от специализирани клетки работят заедно, за да изпълнят по-висока когнитивна функция.
Тяхната работа е спомогнала да се открият нови пътища за разбиране на други когнитивни процеси, като памет, мислене и планиране.
Хипокампусът и енториналният кортекс често са засегнати по време на ранните етапи на болестта на Алцхаймер и пациентите с болестта често се губят и трудно разпознават околната среда.

Разбирането на "вътрешния GPS" на мозъка може да помогне да се проучат по-добре механизмите зад разрушителната загуба на пространствена памет, която засяга хората с болестта на Алцхаймер.