Руски учени усъвършенстваха търсенето на огледални неврони

Учени от Националния изследователски център „Курчатовски институт“ усъвършенстваха търсенето на огледалните неврони.

Изследователите разработиха метод, чрез който да бъдат идентифицирани огледалните неврони в мозъка, които отговарят за човешката способност да си представи предварително действието, което се кани да осъществи.

Определят огледалните неврони като едни от най-интригуващите инструменти на мозъка. Те позволяват на човек да разбере действието или състоянието на други хора, като прави асоциация със самия себе си. Те в голяма степен определят способността към такива когнитивни функции като ученето и емпатията.

Учените насочили усилията си към определянето на зоните в мозъка, в които работят мрежи от тези неврони и изучават както особеностите, така и действието им, когато върху тях се въздейства по различен начин.

„Значението на нашия метод е в това, че преходът от използването на прости изображения и звуци към комплексни стимули води до много по-интензивен отговор на мозъчната кора и подобрява резултатите при измерванията, които се правят с помощта на ЯМР“, обяснява Вадим Ушаков, който оглавява изследването.

Като част от експеримента хората, поставени в томографа, били помолени първо да видят видеозапис на скок с парашут, а след това трябвало мислено да си представят, че самите те скачат. Друг вариант на опита бил двете неща – гледането и представата за него да се случат едновременно. През това време учените наблюдавали кои зони в мозъка се активират при повторение на действието във въображението.

Екипът смята, че участъците, които са били активни и при наблюдението, и при въображаемото повторение на действието, съдържат огледални неврони. Това са зоните, които позволяват чуждият опит, които сме видели, да бъде пренесен върху самите нас.

Учените са потвърдили експериментално съществуващата хипотеза, че интензивността на действие на огледалните неврони зависи пряко от съществуващия личен опит.

Вадим Ушаков обяснява още, че са открили огледални клетъчни системи, разпределени в теменната, тилната и челната част на двете полукълба.

Екипът е убеден, че резултатите от работата му могат да бъдат в основата на разработването на нови методи в бъдеще, насочени към рехабилитационната медицина, например, случаите след прекаран инсулт.

Сред другите възможности са усъвършенстването на невронните интерфейси, както и създаването на много по-добри медицински екзоскелети, които ще могат да улавят човешките намерения, сканирайки мозъчните вълни и ще въздействат върху крайниците, например, в момента, когато пациентът си представя действието. Това, смятат учените, ще ускори процеса на оздравяване.

Редактор: Гергана Караилиева
Източник: nrcki.ru