Новата дефиниция за затлъстяване дава по-точна оценка на здравето от ИТМ

Проучване, публикувано в JAMA Network Open, показва, че новата дефиниция за затлъстяване, оценяваща състоянието според неговото влияние върху организма, може да даде много по-пълна представа за здравето на пациентите от индекса на телесна маса (ИТМ).

ИТМ отдавна е основният показател, използван за определяне на затлъстяването. Той обаче измерва съотношението между теглото и височината, без да показва дали излишната мастна тъкан вече е довела до увреждане или нарушение на функциите на органите. Това ограничение е особено важно при хората, кандидатстващи за бариатрична операция. Макар да имат сходен ИТМ, тези пациенти могат да се различават значително по броя и тежестта на придружаващите заболявания, риска от сърдечносъдови усложнения и опасностите, свързани със самата интервенция.

Как е проведено проучването

Изследователският екип, ръководен от проф. Франческо Рубино от Кралския колеж в Лондон, анализира ретроспективни клинични данни от 2316 кандидати за метаболитна и бариатрична хирургия, събрани от четири специализирани центъра във Великобритания, Франция, Испания и Бразилия.

За целите на проучването учените прилагат новата диагностична рамка, която разделя затлъстяването на две основни състояния – клинично и предклинично.

Според анализа на данните 73,8% от участниците са с клинично затлъстяване, докато при 26,2% е установено предклинично затлъстяване.

Каква е разликата между клинично и предклинично затлъстяване

При клиничното затлъстяване излишната мастна тъка вече е довела до нарушения във функцията на органите или до други ясно изразени прояви на заболяване. Тоест затлъстяването не се разглежда единствено като рисков фактор за бъдещи здравословни проблеми, а като самостоятелно заболяване, което оказва пряко негативно въздействие върху нормалното функциониране на организма.

При преддклиничното затлъстяване функцията на органите все още е запазена. Това не означава, че състоянието е безобидно. Рискът от развитие на заболявания в бъдеще може да бъде повишен, но липсват признаци за активно увреждане на органите.

Именно тази разлика остава невидима, когато оценката на състоянието се основава единствено на ИТМ.

Сходният ИТМ може да означава различен здравен риск

Един от най-важните изводи на проучването е, че пациентите с клинично и предклинично затлъстяване могат да имат почти еднакъв ИТМ, но съществено различен здравен профил.

В британския център например средният ИТМ е приблизително 47,5 при пациентите с клинично затлъстяване и 48,5 при тези с предклинично затлъстяване. Въпреки минималната разлика в показателя, пациентите с клинично затлъстяване са средно с около десет години по-възрастни и са изложени на значително по-висок риск от смърт, сърдечносъдови заболявания и усложнения, свързани с хирургичната намеса.

Ето защо един и същ или сходен ИТМ не може автоматично да се приема като показател за еднаква тежест на заболяването.

Новата рамка може да промени подхода към бариатричната хирургия

Метаболитната и бариатричната хирургия обикновено се прилагат при хора с тежко затлъстяване, особено когато то е свързано със заболявания като диабет тип 2. До голяма степен обаче решението за лечението и приоритизирането на пациентите са свързани с определени прагове на ИТМ.

Новият подход поставя акцент върху реалното въздействие на затлъстяването върху организма. При пациентите с клинично затлъстяване операцията може да се разглежда преди всичко като лечение на вече установено заболяване. При хората с предклинично затлъстяване основната цел може да бъде предотвратяването или намаляването на бъдещия риск за здравето.

Това разграничение би могло да помогне на лекарите да оценят по-точно индивидуалните ползи и рискове и да определят кои пациенти се нуждаят от спешна интервенция.

От измерване на теглото към оценка на здравето

Резултатите от проучването не означават, че индексът на телесна маса трябва напълно да бъде отхвърлен. По-скоро те показват, че той не трябва да бъде единственият критерий при оценката на затлъстяването.

Разграничаването между клинично и предклинично затлъстяване предоставя допълнителна информация за това дали излишната мастна тъкан вече е увредила органите, или представлява основно риск за здравето в бъдеще.

Този подход може да промени начина, по който се диагностицира и лекува затлъстяването, поставяйки индивидуалното здравословното състояние на пациента в центъра на лекарските решения.