Промяна в дефиницията за затлъстяване може да промени диагностиката и превенцията

Затлъстяването отдавна се диагностицира основно чрез индекса на телесна маса (ИТМ), но това може да се промени. Учени предлагат нова дефиниция, която отчита повече фактори за здравния риск и може да доведе до промени в диагностиката и превантивните стратегии.

Промяна в дефиницията за затлъстяване

Световната здравна организация (СЗО) отдавна класифицира затлъстяването като заболяване. Въпреки това е спорно дали затлъстяването е наистина самостоятелно заболяване или по-скоро рисков фактор за други заболявания.

В началото на 2025 г. международна комисия, създадена от The Lancet Diabetes & Endocrinology, предложи класифициране на затлъстяването в две категории – предклинично и клинично. Според тази концепция състоянието трябва да бъде потвърдено с поне още един антропометричен критерий, като например обиколка на талията или процент телесни мазнини, в допълнение към индекса на телесна маса.

Освен това хората с потвърдено затлъстяване, при които се наблюдават свързани със състоянието нарушения – като високо кръвно налягане или отклонения в глюкозния и липидния метаболизъм – трябва да бъдат класифицирани като пациенти с клинично затлъстяване. При липса на такива аномалии състоянието се определя като предклинично затлъстяване.

Комисията препоръчва клиничното затлъстяване да бъде определено като самостоятелно заболяване, което изисква специфични терапевтични подходи.

Анализ на данни от три мащабни международни проучвания

На този фон учени от Германския център за изследване на диабета, Германския институт за изследване на храненето и Университетската болница в Тюбинген анализират честотата на предклиничното и клиничното затлъстяване. Те също така проследяват дали засегнатите хора са изложени на повишен риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания, както и дали промените в начина на живот могат да намалят разпространението на клиничното затлъстяване.

За целта изследователите анализират данни от три големи проучвания – Националното изследване за здравето и храненето, представително за населението на САЩ, Европейското проспективно изследване за рак и хранене и Програмата за интервенция в начина на живот на Тюбинген (TULIP).

Предклинично и клинично затлъстяване – разлики в риска

Анализът показва, че 100% от хората с ИТМ равен или по-висок от 30 kg/m² могат да бъдат квалифицирани като страдащи от затлъстяване и по поне един допълнителен антропометричен показател. Освен това около 80% от тях отговарят на критериите за клинично затлъстяване.

Хората с клинично затлъстяване са изложени на приблизително три пъти по-висок риск от сърдечносъдови заболявания и около осем пъти по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в сравнение с тези, които не покриват клиничните критерии. При тези с предклинично затлъстяване не се наблюдава повишен риск от сърдечносъдови заболявания, но вероятността от диабет тип 2 остава значителна.

Деветмесечна програма за промяна в начина на живот, проведена в рамките на проучването TULIP, намалява дела на хората с клинично затлъстяване от 71% на 57%, а честотата на преддиабет – от 52% на 29%. Учените отбелязват, че кръвното налягане, нивата на триглицеридите и контрола на кръвната захар бележат значително подобрение след интервенцията.

„Това е важна предпоставка за разработване на ефективни стратегии за превенция.“, коментира проф. Норберт Щефан от Университетската болница в Тюбинген. Според него ефектът от програмите за промяна в начина на живот зависи от възрастта и процента мазнини в черния дроб, наред с други неща.

Допълнителни диагностични стъпки невинаги са необходими

„Нашите резултати предоставят солидна база данни за оценка на новопредложеното определение за затлъстяване.“, коментира д-р Катарина Шиборн, първи автор на проучването. „Демонстрирахме, че допълнително потвърждение чрез антропометрични измервания, като обиколка на талията или процент телесни мазнини, както е предложено от комисията, не е необходимо на практика. Почти всички участници със статус на затлъстяване покриват критериите. Това показва, че тези допълнителни стъпки може да се нуждаят от усъвършенстване.“

По-малко от една пета от хората с диагноза попадат в категорията на предклиничното затлъстяване, тъй като повечето показват здравословни увреждания и състоянието им се определя като клинично затлъстяване. „Много клинични критерии се припокриват, което поставя под въпрос необходимостта от сложен диагностичен процес.“, коментира проф. Матиас Шулце.