Екстракт от кората на смокиня помага за бързо заздравяване на рани

Ново изследване на азиатски учени достига до заключението, че дървото смокиня има способността да насърчава процеса на зарастване на кожни рани. Резултатите показват, че дървесният антибиотик подобрява свойствата на клетките да мигрират и това е причината за лековитото въздействие на растението върху кожни наранявания. Проучването е публикувано в списанието „BMC Complementary and Alternative Medicine”.

Нараняването е необичайно увреждане на кожните клетки, последвано от нарушаване на нормалната тъканна структура и функция в резултат на натъртване, подуване, разкъсване или ожулване. Напоследък все по-често се използват екстракти, извлечени от различни лечебни растения, тъй като при тяхната употреба не се наблюдават странични ефекти.

През последните няколко години са проведени множество изследвания върху растения, използвани за установяване на способностите им за ускоряване на зарастването на рани. Според специалистите едно от тези лечебните растения, които могат да бъдат ефективно използвани, е смокинята.

Смокинята е дърво или храст и се отглежда широко в Средния Изток и Средиземноморието (от Афганистан до Португалия и Мароко). Успешно вирее и в България, като най-добри условия за отглеждането на растението има в южната част на страната.

Какво показва проучването?

По време на проучването изследователи от Отворения университет и от Университета в Шри Джаяварданапура, Шри Ланка, анализират вид смокиня, разпространена в Азия, Америка, Африка и Австралия. За целите на изследването учените извличат по химически път екстракт от кората на вида Ficus racemosa L.

На по-късен етап веществото е приложено върху рани от одраскване и е извършен тест за измерване на способността на съединенията дихлорметан и хексан, съдържащи се в екстракта, да влияят на миграцията на клетките в рамките на нараняването.

В анализа са използвани два типа клетки – клетъчна линия BHK-21, която се използва в много биологични процеси, и MDCK, чрез които се изследва поведението на епителните клетки, условията на пренасяне на протеини и полярността. След проучването на двете съединения, които демонстрират подобрение на миграцията на клетките, учените пристъпват към допълнително тестване, за да се изолират първичните съединения, отговорни за миграционната активност на клетките.

Екстрактът от кората на смокиня притежава антимикробни и противогъбични свойства

За да проучат антимикробните свойства на смокинята, изследователите използват дисково-дифузния метод за определяне на лекарствената чувствителност на клинично значими микроорганизми на Бауер-Кърби. Чрез този подход екстрактът се разтваря в метанол, след което се поставя в агарови дискове. В тях се размножават бактериалните щамове Bacillus subtilis, Escherichia coli, Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa.

Същият тест е приложен и за проверка на противогъбичната активност на екстракта.

Учените откриват, че клетъчните линии за съединенията дихлорметан и хексан показват повишено действие. Специалистите също така регистрират антибактериална активност на екстракта, извлечен от кората на дървото смокиня, срещу видовете Staphylococcus и Bacillus и противогъбични свойства срещу Saccharomyces spp. и Candida albicans.

Лупеоловият ацетат в екстракта от кора на смокиня подобрява процеса на зарастване на рани

Изследователите стигат до извода, че природните съединения лупеол и бета-ситостерол, съдържащи се в дихлорметановия и хексановия екстракти от кората на смокинята, усилват миграцията на клетките. Специално лупеаловият ацетат е неактивен агент, който се превръща в лекарство, след като се метаболизира от човешкия организъм. Според специалистите това допълнително подобрява процеса на зарастване на раните.