Профилактиката е най-доброто средство срещу декубиталните рани

Декубиталните рани много трудно се поддават на лечение, което ги превръща в сериозен медицински проблем. Обикновено са следствие на някакъв тип нарушение, основно свързано с храненето на тъканта. Най-честата причина за появата им е залежаване. Обикновено в местата на допир на тялото с твърдата подложка се влошава перфузията с кръв на тъканта, а оттам и храненето й. Последното довежда до умиране на тъканта - некроза, и поява на декубитална рана.

Основен принцип в борбата с това заболяване е профилактиката, която се изразява в честа смяна на позицията на тялото при неподвижен пациент или използването на антидекубитален дюшек. Препоръчително е и извършването на всекидневни масажи на цялото тяло до зачервяване на кожата, които имат за цел да подобрят кръвоснабдяването на периферните части на тялото, чрез постигане на т.нар. хиперемия (изпълване на кожата с кръв).

Лечението на такива декубитални рани е трудно и се извършва от различни лекари в зависимост от причината, довела до появата им, например съдови хирурзи при проблем с проходимостта на хранещите съдове, невролози при наличие на микроангиопатия и/или невропатия или ендокринолози при нарушен гликемичен контрол.

Хирургичното лечение се извършва с локална обработка на раната. Като усложнение се явява инфектирането на такива рани с всякакъв вид микроорганизми, включително и анаероби. Необходимо е да се започне с лечение на насложената инфекция и да се извърши некректомия (отстраняване на мъртвите тъкани), а след това да се продължи с всекидневни превръзки. Понякога при обработката на такава рана на повърхността нещата изглеждат добре, но след извършване на некректомията се стига до дълбоки структури - кости, стави, магистрални кръвоносни съдове, което понякога е много опасно.

За лечението на декубиталните рани се използват много съвременни средства за локално приложение, като мехлеми, гелове, както и аспирационни системи за постоянно отстраняване на некротичните тъкани. Използват се и гелове, които повишават локалната концентрация на кислород и по този начин подобряват храненето на съответната област. Каквото и лечение да се избере, на първо място е оперативното лечение - некректомия, и след това продължителната хирургична обработка, които трябва да се извършват само и единствено от опитни специалисти.

д-р Костадин Ангелов, хирург от Александровска болница