На какво се дължи бълнуването нощно време

Бълнуването, познато още с медицинския термин сомнилоквия, е често срещано състояние, което се характеризира с неосъзнато говорене по време на сън. Говоренето насън може да варира по съдържание и вид на произношение – от нечленоразделна реч до сложен разказ, изпълнен със съдържание. Бълнуването често е спонтанно явление, но може да бъде провокирано и от говора на познат човек през нощта. Обикновено епизодите на говорене са с продължителност около 30 секунди. Изключително рядко спящият човек може да говори Състоянието се среща най-често при деца на възраст между 3 и 10 години. По време на сън говорят и около 5% от възрастните хора, като по-голяма част са мъже. Ето някои от най-честите причини за бълнуване.

Стрес

Стресът е най-честата причина за говорене насън. По принцип чрез сънуването човешкият мозък успява да филтрира информацията, която е получил и обработил през деня. Във фазата, наречена РЕМ, или бързо движение на очите, човек преживяваме смесицата от образи, емоции и звуци, които характеризират съня. Ежедневният стрес може да доведе до живи сънища, поддържайки главния мозък активен, което може да стимулира центъра, отговарящ за речта. Това води до говор по време РЕМ фазата. Обикновено състоянието отминава без последствия, след като човек се успокои.

Продължително будуване

Продължителното будуване и настъпилата умора от него може да се изрази в говор, докато спим. Това се дължи на системното лишаване от сън, което води до нарушения в дейността на мозъка. Добрата почивка и отспиването биха предотвратили подобни явления.

Разстройства на съня

Разстройствата на съня включват нощни страхове, кошмари, обструктивна сънна апнея, нарушения на фазите на съня, отсъстваща РЕМ фаза, както и влошено мозъчно кръвоснабдяване. Те често водят до епизоди на бълнуване. Тук важна роля играе семейната обремененост. Ако в семейството има пряк роднина, страдащ от сомнамбулизъм, то вероятността и детето да наследи този проблем е десет пъти по-голяма. Останалите разстройства на съня могат да засегнат всеки човек, независимо от неговата възраст. Обструктивната сънна апнея се среща най-често при мъже на средна възраст с наднормено тегло. Нарушенията във фазите на съня са характерни за късната зряла възраст и за депресията.

Епилепсия

Наличието на епилепсия също може да провокира неосъзнато говорене на насън. Епилепсията представлява разстройство на централната нервна система, при което се наблюдава нарушение на електрическата активност на невроните в определен мозъчен участък. Неврологичното заболяване може да се прояви както под формата на припадъци (гърчове), така и като период на необичайно поведение (треперене на крайниците или вторачване в пространството). Симптомите на епилепсията могат да варират в зависимост от участъка в мозъка, който е засегнат от заболяването.

Депресия

При депресията, освен лошо настроение, ниско самочувствие, липса на апетит, лесна уморяемост, загуба на интерес, се наблюдава и влошаване на съня. При това състояние се нарушава архитектурата на съня, тъй като се пропуска REM фазата. Страдащите от депресия се будят нощем, трудно заспиват, чувстват се изморени и недоспали, често говорят насън. Лечението на това състояние се лекува продължително и методично.

Тежки телесни заболявания

Твърде често, особено при децата, се наблюдава бълнуване при повишена телесна температура. Трескавите състояния променят цялостното функциониране на мозъка. Това се изразява в редица психични промени, загуба на усет за време и място, говорене на несвързани неща, включително и по време на сън.