Ивермектин – какво наистина лекува и какво не

От откриването му през 70-те години на миналия век ивермектин изминава дълъг път – от Нобелова награда и признание като едно от най-ефективните средства срещу паразитни инфекции до обект на ожесточени спорове и дезинформация по време на пандемията от COVID-19. Какво всъщност обаче показват доказателствата за неговата реална ефективност?

› Какво представлява ивермектин
› Оценка на наличните доказателства
› Паразитни заболявания
› Розация
› Краста
› Малария
› Онхоцеркоза (речна слепота)
› Ракови заболявания
› COVID-19

Какво представлява ивермектин

Ивермектин е лекарствено средство, произвеждано от бактерията Streptomyces avermitilis. Този микроорганизъм е изолиран за първи път от почвена проба, взета в близост до голф игрище в Япония – откритие, което поставя началото на едно от най-значимите постижения в съвременната фармакология.

Откритието на ивермектин през 70-те години на миналия век се смята за толкова важно, че учените, допринесли за разработването на лекарството, са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина през 2015 г.

Ивермектинът е одобрен за ветеринарна употреба през 1981 г., а за лечение на хора – през 1987 г. Предлага се под различни търговски наименования и в различни лекарствени форми – най-често като таблетки за перорален прием и кремове и лосиони за локалнo приложение върху кожата.

Оценка на наличните доказателства

Регулаторните органи обикновено разчитат на клинични изпитвания върху хора при взимането на решение дали дадено лекарство да бъде одобрено за употреба. Но едно отделно клинично изпитване рядко дава пълна картина, тъй като резултатите могат да варират според дизайна на проучването, броя на участниците или методологичните ограничения. Затова за формиране на медицински препоръки често се използват т.нар. Cochrane обзори, изготвяни от международната независима организация Cochrane.

Cochrane обзорите представляват систематични прегледи на всички налични качествени изследвания по даден въпрос. Експертен екип събира всички релевантни клинични изпитвания, оценява методологията им, идентифицира възможни пристрастия, изключва нискокачествени или ненадеждни данни, обединява резултатите чрез метаанализ.

Тези прегледи се актуализират редовно, за да се включи новата информация. Поради строгата си методология те се считат за най-надеждният начин за обобщаване на наличните данни и често служат като основа за клинични насоки и здравни политики.

И така, какво показват Cochrane обзорите относно ефективността на ивермектина при различни заболявания?

Ивермектин и паразитни заболявания

Иверментин има утвърдена и добре документирана роля в лечението на редица паразитни инфекции, причинени от нематоди (кръгли червеи), сред които Ascaris lumbricoides, Strongyloides stercoralis, Wuchereria bancrofti, Brugia malayi. Последните два паразита причиняват лимфатична филариоза, известна още като елефантиаза – заболяване, при което се развива тежко и трайно подуване на крайниците, гърдите или гениталиите вследствие на увреждане на лимфната система.

Според систематичния преглед:

• При инфекция със Strongyloides stercoralis ивермектин е по-ефективен от албендазол и предизвиква по-малко странични ефекти от тиабендазол.
• При Ascaris lumbricoides ивермектин е сравним по ефективност с албендазол и мебендазол.
• При лимфатична филариоза ивермектин се препоръчва като част от комбинирана терапия с албендазол, считана за стандарт за лечение.

В тези случаи доказателствата са последователни и силни – ивермектин е ефективен и безопасен при правилна употреба, което обяснява защо остава ключово средство в глобалните програми за контрол на паразитни заболявания.

Ивермектин и розацея

Систематичният преглед за розацея (хронично възпалително кожно заболяване) оценява 22 различни подхода за лечение, включително медикаменти, светлинна терапия, козметични средства и промени в начина на живот като ограничаване на консумацията на пикантни храни.

Заключението е, че ивермектин, прилаган под формата на крем, е по-ефективен от плацебо за намаляване на възпалителните лезии и от метронидазол, който дълго време се счита за стандартна терапия за розацея. Профилът му на безопасност е добър и нежеланите реакции обикновено са леки.

Ивермектин и краста

Публикувани са два отделни систематични обзора относно употребата на ивермектин при краста. Единият сравнява директно ивермектин и перметрин като лечения, а другият оценява всички терапевтични възможности за краста.

Първият преглед заключава, че двете терапии са еднакво ефективни, независимо дали ивермектин е прилаган перорално или директно върху кожата. По-широкият анализ стига до по-нюансирано заключение – ивермектин постига терапевтичен резултат, но локалният перметрин е най-ефективното лечение според наличните данни.

Ивермектин и малария

Cochrane не разглежда ивермектин като лечение на малария, а като потенциален инструмент за намаляване на предаването на паразита чрез въздействие върху комарите, които го пренасят. За съжаление, обаче е налично само едно клинично проучване, което да бъде оценено. В него жители на осем села получават първоначално ивермектин и албендазол едновременно, след което само ивермектин. Честотата на инфекцията при децата е проследена в продължение на 18 седмици.

Проучването не показва ясно намаляване на инфекциите, но основният проблем е методологичен – то е с висок риск от пристрастия. Поради това Cochrane не може да направи категорично заключение дали ивермектин има ефект върху предаването на маларийния паразит или не.

Ивермектин и онхоцеркоза (речна слепота)

Систематичният преглед за онхоцеркоза, наричано още речна слепота, оценява данни от четири клинични изпитвания и две големи проучвания.

Заключението е, че липсват достатъчно доказателства, за да се определи дали ивермектин предотвратява зрителни увреждания и слепота, причинени от инфекцията. Един от проблемите е, че ефективността на лекарството може да варира в зависимост от паразита и етническата принадлежност на хората.

Ивермектин и рак

Към днешна дата (2 март 2026 г.) няма публикувани систематични прегледи за употребата на ивермектин при рак, тъй като изследванията върху употребата на лекарството са все още в ранна фаза.

В момента се провежда клинично изпитване, което изследва комбинираната употреба на ивермектин и лекарства на базата на антитела при пациенти с рак на гърдата. Ранните резултати показват, че комбинацията е безопасна, но няма публикувани данни за ефикасност, което означава, че все още не може да се каже дали ивермектин увеличава терапевтичния ефект на антителата.

Ивермектин и COVID-19

Систематичният преглед на Cochrane включва 11 надеждни проучвания, които оценяват ефекта на ивермектин – самостоятелно или в комбинация със стандартни лечения – спрямо плацебо.

Заключението е, че няма доказателства, че лекарството намалява смъртността, тежестта на заболяването или продължителността на инфекцията, поради което не се подкрепя употребата на ивермектин за лечение или профилактика на COVID-19.

Това подчертава колко важно е да се използват данни от строго контролирани клинични изпитвания при вземането на решения за прилагането на нови терапии, особено по време на пандемия.