Данните, че ивермектин предпазва пациенти с COVID-19 от смърт не са надеждни

В началото на септември 2022 г. в медийното пространство и социалните мрежи се появи информация, свързана с изследване, според което ивермектин намалява риска от смърт след COVID-19 с 92%. Паралелно се разпространяваше и твърдението, че Американските национални институти по здравеопазване възнамеряват да одобрят прилагането на медикамента за лечение на пациенти с коронавирус.

Екип от експерти решава да проследи хронологията на събитията, начина на провеждане на клиничните изпитвания и резултатите, с което доказва, че посочената висока ефективност не е подкрепена с достатъчно факти и подвежда хората, а новината, че ивермектин ще се използва за лечение на COVID-19, не разкрива цялата истина.

Подвеждащата информация

Според анализаторите проучването на Кър и колектив съдържа няколко неточности. Данните се разглеждат по начин, който изключва хората с COVID-19 от групата на така наречените редовни пациенти на ивермектин. Това означава, че те не са част от представителната извадка и съответно рискът от фатален изход за тях е по-нисък.

Фактологическа неточност

Американските национални институти по здравеопазване не са добавили ивермектин към списъка с одобрените за лечение на COVID-19 лекарства. Техни представители продължават да не препоръчват използването на препарата при коронавирусна инфекция, освен когато е част от клинично изпитване.

Заключение на разследващия екип

Антипаразитното лекарство ивермектин е предмет на множество изследвания, целящи да изчислят неговата ефективност като средство за лечение на коронавирус. Големите, рандомизирани изпитания до момента не са открили ползи от медикамента при болни от коронавирус пациенти.

Използваните методи правят заключенията ненадеждни

Кър и колектив изчисляват ефективността на ивермектин, като използват данни от бразилска програма за превенция на COVID-19. Тя стартира през юли 2020 г. и продължава до декември 2020 г. Учените сравняват ръста на смъртност от коронавирус при пациенти, приемали редовно ивермектин, и при други две групи, които не са го приемали никога или само за определен период от време. Въз основа на направения анализ, учените стигат до заключението, че „смъртността при хората, приемали редовно ивермектин, е с 92% по-ниска, отколкото при онези, на които не е бил назначен“.

Екипът, който проверява надеждността на фактите, открива, че проучването е проведено по начин, който компрометира резултатите, свързани с ефективността на препарата.

Критерии за редовен и нередовен прием на ивермектин

Според Грег Тъкър-Келог, професор по биология в Националния университет на Сингапур, основният проблем с методологията се крие в дефиницията на редовен и нередовен прием. В случая под редовен прием се има предвид минимум 180 mg по време на цялата програма, а под нередовен – до 60 mg, отново от началото до края на програмата.

Един от недостатъците при подобен подход е, че, ако участникът се разболее от COVID-19, всъщност той не бива да приема ивермектин (препоръка на експертите). В първото проучване, което се базира на данните от бразилската програма, авторите уточняват този детайл. Във второто, което използва същите данни и чиито резултати са публикувани през януари 2022 г., обаче той не се споменава.

Начинът, по който са дефинирани понятията „редовен“ и „нередовен“ прием, води до изключването на част от доброволците от групата на хората, приемали ивермектин редовно. Дори и да са го правили, в момента, в който се разболеят от коронавирус, те следват експертната препоръка и спират. Тогава от групата на редовно приемалите го те преминават или в групата на тези, които го пият нередовно, или в групата на тези, които го пият в по-малка доза – между 60 mg и 180 mg.

Според анализаторите оттук произтичат два проблема. Първо, изключвайки участниците, диагностицирани с COVID-19, от групата на хората, които приемат редовно ивермектин, се оказва, че „редовната“ група обхваща най-вече незаразени участници. Обратно, пациентите с коронавирус съставляват основно групите, които са приемали нередовно или в по-малки дози лекарството. Авторите на проучването потвърждават, че от 7228 души, разболели се от COVID-19 по време на програмата, едва 283 (3,9%) попадат в „редовната“ група.

Подобно прехвърляне на болните доброволци от една група в друга влияе на оценката на риска от смърт от коронавирус в случаите, когато се провежда лечение с антипаразитния медикамент, защото на практика здрави, незаразени хора могат да го приемат редовно през цялата програма. Но, от друга страна, ако участникът не се разболее, то той не е застрашен да загуби живота си заради усложнения от COVID-19. Следвайки тази логика на екипа на Кър, то хората, приемали ивермектин редовно, наистина е по-малко вероятно да починат от коронавирусната инфекция, сравнени с онези, които не са го приемали никога или за определен период от време.

Доброволците, приемали средни дози ивермектин, дори не попадат в обхвата на изследването

Вторият проблем, който изниква заради така очертаните критерии за „редовен“ и „нередовен“ прием, е свързан с доброволците, които са получавали средни дози от препарата. Оказва се, че те не попадат в изследването, което се потвърждава и от коментар на самия екип в доклада: „От 113 844 участници 8325 са приемали ивермектин редовно, а 33 971 – нередовно. Останалите 71 548 не са включени в анализа, тъй като им е назначена средна доза (между 60 mg и 180 mg)“. Като последното изречение от цитата е подчертано.

От 7228 доброволци, заразени с коронавирус по време на проучването, 32,8% или почти 1/3 от всички COVID пациенти, са приемали средна доза ивермектин.

Според екипа надеждността на заключенията за ефективността на медикамента е спорна, тъй като резултатите биха били различни, ако се отчиташе приемът на ивермектин преди заразяването и ако в анализа бяха включени пациентите, приемали средна доза.

Епидемиологът Гидиън Майеровиц-Кац отбелязва, че при изчисляването на ефективността са взети под внимание само някои фактори, сред които съпътстващи заболявания като диабет тип 2 и високо кръвно налягане. Други, като доходът например, остават извън изследването.

Значението на придружаващите фактори в изчисляването на ефективността

Придружаващите фактори представляват променливи, които оказват влияние върху изхода от експеримента, но в настоящото изследване не са взети под внимание най-важните сред тях. Нека дадем един пример: изследователски екип решава да проучи причините за сърдечни заболявания. Той открива, че консумацията на червено месо увеличава риска. Но е напълно възможно привържениците на червено месо да са и пушачи и всъщност цигарите, а не храненето, да крият повече рискове за сърдечното им здраве. Тютюнопушенето играе ролята на придружаващ фактор.

Ретроспективно, не проспективно изследване

Майеровиц-Кац открива няколко неточности и в заглавието на изследването. Неговите автори го посочват като проспективно и обсервационно, а то е ретроспективно (данните касаят вече случили се събития, а не предстоящи).

Мащабни, рандомизирани и контролирани изследвания сочат, че ивермектин няма доказан положителен ефект върху пациенти с COVID-19. През юни 2022 г. е направен задълбочен анализ, изводът от който гласи: „При пациенти с коронавирус, които се лекуват в домашни условия, има слаби до силни доказателства, че ивермектин не благоприятства оздравяването. По отношение на хоспитализираните пациенти, няма достатъчно доказателства, че лекарството предпазва от смърт или усложнения, нито пък, че увеличава риска за здравето на болния. Има слаби доказателства, че не влияе по никакъв начин на клиничното подобрение и унищожаването на вируса.

Изследвания, които не откриват доказателства за ефективността на ивермектин при пациенти с коронавирус

По време на изпитването „TOGETHER“, което се провежда в 12 клиники по обществено здраве в Бразилия, експерти сравняват две групи участници, заразени с коронавирус. 679 получават 400 µg ивермектин на килограм тегло, веднъж дневно, в продължение на три дни. Други 679 получават плацебо (неактивно вещество). Резултатите показват, че делът на хоспитализираните или на пациентите, посетили спешно отделение, до 28 дни след началото на лечението не се различава. Заключението е следното: „Терапията с ивермектин не води до намаляване броя на настанените в болница пациенти с COVID-19, нито до по-дълго наблюдение в спешно отделение на хора, които се лекуват от инфекцията в домашни условия.“

Друго проучване, известно като I-TECH, извършено в Малайзия, обхваща пациенти, които са лекувани по утвърдена процедура, и такива, които приемат ивермектин перорално в продължение на 5 дни през първата седмица на заболяването. Според изследователите и за двете групи рискът от усложнения е бил еднакъв.

В обобщение, разследващият екип заявява, че събраните доказателства до момента, включително от клинични изпитвания върху хора, не доказват ефективността на ивермектин при лечение на коронавирусна инфекция. Ето защо заключенията на Кър и колектив са ненадеждни.

Националните институти по здравеопазване не препоръчват лечение на COVID-19 с ивермектин и никога не са го правили. На официалната им страница е изрично упоменато, че медикаментът не е одобрен за лечение и се използва при пациенти с коронавирус само по време на клинични изпитвания.