За вирусите, (не)научените уроци и надеждата

1 декември е Световният ден, посветен на борбата с ХИВ/СПИН. И вече втора година го посрещаме в условия на пандемия, предизвикана от един съвсем друг вирус - причинителят на COVID-19.

По ирония на съдбата в навечерието на тази дата на 23 ноември 2021 г. при SARS-CoV-2 се появи нов вариант с пъстра палитра от многобройни мутации – Омикрон, за който подозренията са, че може да се разпространява по-лесно и да отслабва действието на изградения при преболедуване с предишни варианти или ваксина имунитет.

Новината взриви водещите емисии на всички световни и национални медии, вдигна на крак специалистите и от най-отдалечените точки на планетата. СЗО никога не е реагирала така светкавично и категорично при появата на който и да е от предишните варианти. Здравните министри на страните от Г-7 се събраха на спешна среща.

Издигат се бариери, светът се затваря, хората са стресирани.

Холандската военна полиция съобщи, че е арестувала семейна двойка, която е напуснала хотел, в който са били под карантина, след като са дали положителна проба за COVID-19, и са се опитвали да избягат от страната. И, не, това не е сценарий на научнофантастичен филм. Това е високотехнологичният свят, в който живеем, на прага на 2022 г.

Затова ми се иска да поговорим за надеждата. Онази, която е останала на дъното на кутията на Пандора. И която си струва да извадим. Днес имаме нужда от нея повече от всякога.

Историята с ХИВ/СПИН – надеждата на дъното в кутията на Пандора

Историята с ХИВ/СПИН е точно това. Защото е вдъхновяващ пример как с помощта на науката успяхме да превърнем тази инфекция от абсолютна смъртна присъда в контролирано заболяване. И не спираме да търсим начини да го излекуваме напълно.

Коронавирусът SARS-CoV-2 и ретровирусът ХИВ са два напълно различни вируса. Но между тях има много общи неща и допирни точки. Които си заслужава да напомним, за да помислим върху това. А може би общото е не толкова между вирусите, колкото в нашите реакции и поведение. Преценете сами.

ХИВ е вирус, за който разбрахме преди близо 40 години, макар, както по-късно стана ясно, да го е имало доста преди това. През 1981 г. Готлиб за пръв път описва синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Две години по-късно колективът на Люк Монтание в Института „Пастьор“ в Париж отрива неизвестния до тогава вирус. През 1984 г. Робърт Гало и неговите колеги изолират ХИВ от голяма група пациенти със СПИН.

Така парченцата на мозайката се наместват и колелото на тази история се завърта.

Казано накратко – светът е в шок. Безмилостен и смъртоносен вирус – убиец всява чувство за несигурност и ужас. Около него витаят загадки.

За вирусите ХИВ и SARS-CoV-2

Разчитането на генома на ХИВ отнема доста време, докато при SARS-CoV-2 се случи веднага, буквално в рамките на дни. Науката е направила смела крачка напред.

И двата вируса дойдоха от животинския свят и предизвикаха пандемия. Тази с ХИВ/СПИН все още не е приключила, а съдбата на настоящата продължава да е неясна.

И при двата вируса имаше и продължава да има конспиративни теории. Като тази, че са създадени изкуствено в лаборатория.

Все още има хора, които не вярват, че ХИВ съществува. Защо ли? Ами дори и защото реално хората, когато не са лекувани за ХИВ, губят живота си поради съвсем различни и банални неща, като бактериални и гъбни инфекции например. Със сигурност познавате поне един човек, който е убеден, че и SARS-CoV-2 e измислица.

Комбинираната терапия на ХИВ или по-точно Високоактивната антиретровирусна терапия (Highly Active Antiretroviral Therapy - HAART) е посрещната също с подозрение от някои учени. Появява се в средата на 90-те години на миналия век. На един конгрес участник казва, че „хората с ХИВ умират от терапията, а не от вируса“.

Репликата придобива гласност и някои пациенти отказват да бъдат лекувани. За което заплащат с живота си. Това звучи ли Ви познато?

Но, заболяването е толкова тежко, а смъртността е 100% - така че, разумът надделява. И благодарение на въпросната комбинирана терапия ХИВ/СПИН днес отдавна не е това, което беше.

Високоактивната антиретровирусна терапията

Комбинираната терапия превръща хората с диагноза СПИН от страдащи, изплашени и очакващи края мъже и жени в личности, които успяват да се адаптират бързо, тъй като болестта се контролира.

Благодарение на нея:

• заболеваемостта и смъртността рязко намаляват;
• подобрява се качеството на живота на хората, които живеят с вируса;
• драстично се понижава вирусният товар в плазмата;
• предотвратява се предаването на инфекцията на други хора (сексуални партньори, от майката на бебето, при използване на общи инжекционни игли от наркозависими);
• понижава се рискът от възникване на устойчивост към използваните антивирусни лекарства – именно затова се прилага комбинация от антивирусни агенти с различен механизъм на действие;
• подобряват се имунологичните функции.

Днес разполагаме с 25 лекарствени препарата насочени срещу ХИВ от 6 различни класа.

Впрочем, търсенето на лечение за ХИВ/СПИН даде мощен тласък на разработването на противовирусни агенти изобщо. Затова не бива да се учудваме, че част от специфичните лекарства, които вече се използват или предстои да навлязат в терапията на SARS-CoV-2, са от същите групи, които се прилагат и при ХИВ (нуклеозидни аналози, протеазни инхибитори, моноклонални антитела). Глътка успокоение за всички, които се притесняват, че лекарствата срещу коронавируса са получени прекалено бързо.

Ваксина срещу ХИВ

На това място няма как да не зададем въпроса защо все още няма ваксина срещу ХИВ.

И друг път сме обсъждали причините, но си заслужава да ги припомним:

• ХИВ вирусът се вгражда в генома на клетката и така успешно се крие от имунната система;
• Нещо повече, вирусът атакува клетки на самата имунна система и отслабва ефективността й;
• Антителата срещу него претърпяват бърза обмяна, което им пречи да си свършат работата;
• Инактивираните ваксини (вирусът е инактивиран и не може да се размножава и да ни разболява) доказано не работят, а т.нар. атенюирани живи ваксини (съдържащи отслабен „жив“ вирус, т.е. който може да се размножава) са прекалено рискови, за да бъдат използвани;
• ХИВ има висока склонност към придобиване на мутации и в това отношение превъзхожда 5-10 пъти SARS-CoV-2. Това го превръща в силно изменчива и трудно уловима мишена. В един филм дори доказаха връзката между убиеца и жертвата по това, че те „споделяха“ един и същи генетичен вариант на ХИВ, с едни същи уникални мутации;
• Не разполагаме с подходящ животински модел, върху който да бъде изследвана безопасността и ефикасността на кандидат-ваксините;
• И накрая, но не на последно място, науката се учи от реалния живот и от природата. А при ХИВ няма случаи на спонтанно излекуване, които да ни служат за пример как точно става това, за да се опитваме да го наподобим.

Изследователите продължават да работят върху създаването на ваксина срещу ХИВ.

Междувременно науката навлезе в нова битка с този вирус. През месец септември 2021 г. Американската администрация за контрол на храните и лекарства (FDA) даде зелена светлина на клинично проучване, чиято цел е с помощта на технологията за генно редактиране CRISPR/CAS (за която съвсем скоро ще разкажем по-подробно) да се постигне пълно излекуване на хронично инфектирани с ХИВ хора. Да стискаме палци!

Същата тази стратегия навлиза и в играта срещу SARS-CoV-2 и, ако всичко е наред, първите резултати ще са налични след 2 години.

И ако се питате защо ни е необходимо всичко това, след като разполагаме с успешната комбинирана терапия на ХИВ/СПИН, то ето го и обяснението:

• Тя е форма на поддържаща терапия, а целта ни винаги ще бъде да предпазим хората от разболяване или да постигнем пълно излекуване;
• Лекарствата са скъпи и имат своите нежелани странични реакции;
• Предизвикателство е и високата изменчивост на вируса, която би могла да породи устойчивост.

SARS-CoV-2 мутира 5-10 пъти по-бавно от ХИВ. Но и него си го бива. Ето, че отново успя да ни изненада, изваждайки като фокусник от ръкава си варианта Омикрон. И преди да разкажем за него (което ще стане в следващия материал), нека припомним, че и тук има връзка с ХИВ/СПИН.

Предполага се, че по-голямата част от мутациите в Омикрон са възникнали в един и същи човек с изразен имунен дефицит. Напълно е възможно да става дума за човек с нелекувана ХИВ инфекция.

У нас комбинираната терапия за лечение на ХИВ обхваща поне 98% от хората живеещи с ХИВ. В глобален мащаб обаче това не е така.

По данни за 2020 г. в света е имало 37 700 000 хора, живеещи с ХИВ, от които 27 500 000 са били на комбинирано лечение. В края на миналата година бе изказана същата хипотеза и за произхода на Алфа варианта.

Предизвиквайки имунен дефицит, ХИВ може да промени съществено правилата на играта. Но имунен дефицит се наблюдава и при редица други състояния, например при приложение на сериозна имуносупресираща терапия.

Възниква ниша от гостоприемници, които са силно чувствителни към болестотворни агенти, някои от които дори може да са напълно „безобидни“ при хората с нормална имунна система. При индивиди с имунодефицит обаче, те се чувстват като у дома си, размножават се, мутират, не се знае в каква посока ще тръгне развитието им.

Това показва колко е важно терапията срещу ХИВ/СПИН да достига до всички нуждаещи се, непрекъснатото усъвършенстване на лечебните подходи, търсенето на трайни решения (например CRISPR/CAS, с чиято помощ сега се опитват да отстранят напълно ХИВ от организма на инфектираните), създаването и усъвършенстването на ваксини.

Историята на Райън Уайт

И, да, има истории, които са като сюжет за филм. Като например тази за едно дете - 13 годишният Райън Уайт, роден в САЩ през далечната 1971 г. Той е хемофилик и е инфектиран с ХИВ при кръвопреливане.
Това се случва в самото начало на пандемията ХИВ/СПИН, когато кръвните продукти все още не се контролират за наличие на този вирус. Току що е приет в елитна гимназия. Но, учителите, родителите и съучениците му не го искат. Защото е ХИВ позитивен.
И Райън започва и води една невероятна битка за правото си да учи, да бъде като останалите си връстници. Думите, които често казва на майка си, звучат така: „Мамо, хората просто не знаят. Ние трябва да ги научим“. Това е, което се случва в момента и със SARS-CoV-2, ваксините и лекарствата.

Няма предаване, което да не дава трибуна на Райън. Много вестници и списания му посвещават материали и правят интервюта с него. Редица звезди, включително Майкъл Джексън, му дават подкрепата си. Райън умира през 1990 г., месеци преди да навърши 19 години.

Комбинираната антиретровирусна терапия все още не е въведена.

Това е история, която разказвам всяка година на моите студенти. И винаги се просълзявам, а гласът ми издайнически започва да трепери на това място.

За последно го направих в петък следобед. А те ме гледат с широко отворените си будни млади очи и не могат да повярват, че в близкото ни минало има и такава страница.

„Ние трябва да ги научим“ – тези думи на младия Райън не ми дават покой. И осъзнавам колко огромна е отговорността на учените, на онези, които проправят пътя. И разбирам, че нямаме право да спираме да вървим по него.

Но, една мисъл на Айзък Азимов, който освен сладкодумен писател е и блестящ биохимик, не ми дава мира: „Най-тъжният аспект на живота днес е, че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост“.

Кои сме и какви сме ние – хората, които пишем историята на 21 век. И които съдбата избра, за да изправи пред предизвикателствата на една невидима заплаха с видими последствия.

Какво ще завещаем на онези, които идват след нас. На какво ще ги научим.

Историята с ХИВ/СПИН ни дава уроци и надежда. От нас зависи да ги превърнем в мъдрост и кураж. И да издържим изпита по човечност.