Не ХИВ е убиецът вече, а стигмата за него

Световният ден за борба с ХИВ/СПИН, който светът отбелязва на днешния 1 декември 2021 г., беше в центъра на събитие, организирано от CheckPoint София на 30 ноември 2021 г.

Информационният форум се фокусира не само върху хората със СПИН в света и България, лечението и превенцията, но особено върху стигмата, съпътстваща заболяването от първия случай в света, та до днес. Оказва се, че тя е в състояние да убие много повече хора, отколкото СПИН.

Няма съществена промяна в нагласите и на българите към заболяването. Много голяма част от тях продължават да изпитват страх от хората с диагнозата „Синдром на придобита имунна недостатъчност“.

Изследването на „Тренд“

По време на проявата бяха представени данни от Изследователския център „Тренд“. Националното проучване е осъществено от тях и от CheckPoint в периода от 19 до 26 ноември 2021 г. В него са включени 1009 души от цялата страна.

Резултатите показват, че българите продължават да се страхуват, когато стане дума за ХИВ/СПИН. 15% от тях посочват, че биха имали приятел, който е ХИВ-позитивен, а едва 2% биха рискували да създадат семейство с него. 7% са българите, които казват, че могат да живеят с инфектиран.

В същото време обаче, когато става дума за работа с хора със СПИН, ситуацията е малко по-различна. 36% от анкетираните отговарят, че няма проблеми да общуват постоянно и да работят с позитивен колега.

Според националното проучване 95% смятат, че могат да се заразят със СПИН по време на кръвопреливане, 85% са на мнение, че заразяването може да стане при сексуален контакт, 37% приемат целувката за основен начин човек да се зарази, 24%, казват, че затова ще бъдат виновни неизмити прибори.

23% са убедени, че ще прихванат заразата по време на разговор или ако човекът срещу тях киха и кашля.
Най-малко или 7% от българите продължават да винят затова ръкостискането, но за сметка на това не са малко и тези, които вярват, че ползването на обща тоалетна може да бъде причина за СПИН. И това са 18%.

Нисък е и процентът на жените и мъжете, които са си направили тест за ХИВ – те са една 16%, докато 79% не са и причината е, че просто не искат да знаят.

Социоложката Евелина Славкова, която представи и анализира данните от проучването, беше категорична, че българите все още не познават достатъчно добре ХИВ. Основният извод е, че нивото на информираност трябва да се повиши.

Проучване сред българи, живеещи с ХИВ

Не по-малко интерес провокираха и данните от анонимно проучване, осъществено през 2021 г. В него са включени 92 мъже и 14 жени или общо 106 души. Всички те ХИВ-позитивни и са се заразили по сексуален път. От тях 32 са открити през последните две години.
Повечето от тях или 90% са от София. 94% са започнали терапия веднага след поставянето на диагнозата, а 86% са подложени на антиретровирусна терапия. Въпреки че сериозен процент – над 70%, са били убедени, че има странични ефекти от лечението, признават, че не са имали такива.

Много от участниците в анкетата признават, че живеят в малко населено място и изпитват страх да се тестват, други се страхуват от резултатите. Половината от анкетираните не са знаели нищо за инфекцията преди изследването си и положителния резултат.

Жените и мъжете споделят, че са изпаднали в шок, след като са научили диагнозата. Не са малко и хората, проявили депресивни симптоми. Само 2% са потърсили подкрепа. 

Тревожно звучи и статистиката, според която на всеки втори индиректно е отказано друг вид лечение, като най-често подобно нежелание да лекуват демонстрират стоматолозите.

Според отговорите на анкетирани са идентифицирани и най-сериозните проблеми, пред които те са изправени. На първо място това е темата за проследяването, следват грижите и страховете, че може да има дефицит на медикаменти, невъзможността за безплатна психологическа. Сериозни предизвикателства са още и грижата за съпътстващите заболявания и лекарите, които са извън ХИВ секторите.

Разпространението на ХИВ в България

3350 са хората с ХИВ в страната. Повечето от тях са мъже.

През 2020-а и 2021 г. специалистите отчитат по-нисък брой на новите случаи, но това се дължи на пандемията от COVID-19, заради която хората, които се тестват са в пъти по-малко. „Причината се крие в страха на хората да посещават лечебните заведения“, коментира проф. Марияна Стойчева от катедрата по инфекциозни болести на пловдивския Медицински университет.

Тя отново припомни, че ХИВ се предава основно по полов път, при извършването на кръвопреливане или друг вид манипулации с кръвта, както още по време на трансплантации и при прием на наркотици. Не бива да се пренебрегва и другият начин – предаване на заразата от майка на дете, като това може да се случи по време на бременността. Сериозен риск крие раждането.

Добре е българите да не забравят, че ХИВ не може да се предаде чрез ръкостискане, кихане или кашляне, а още по-малко при целувка или просто при докосване.

Добре е българите да не забравят, казват организаторите, че ХИВ отдавна не означава смъртна присъда, а се лекува.

България продължава да е страна, в която все още разпространението на ХИВ е ниско. Данните, предоставени от проф. Марияна Стойчева показват, че у нас заразените са от 3,7 до 4 на 100 000 души.

В Европа с ХИВ живеят 2 600 000 мъже и жени. Проф. Стойчева съобщи, че повечето от случаите в момента са в страни извън ЕС като, например, Русия, където са установени 54,9 та 100 000 души или Украйна с 39 и Молдова с 22,8 на 100 000.

В същото време обаче за последните десет години в Европа е регистрирано повишаване на случаите на година с 29% и за съжаление на смъртността от ХИВ, която се е увеличила с 5%.

Стигмата

Няма нищо случайно в мотото на форума, организиран от CheckPoint – Център за сексуално здраве: „ХИВ вече не убива, но стигмата – да“.

Стигмата по отношение на хората с ХИВ е тежък проблем. Обществото ни трудно се бори с него. Все още у нас с лека ръка биват заклеймявани хората със СПИН. Българите не обичат да говорят, а още по-лошото е, че изпитват реален страх от досега със заразените. Това създава атмосфера на непоносимост, а позитивните се чувстват уязвими, пренебрегнати, неприети. Налага им се да водят битка едновременно с болестта и страховете си за нея и в същото време с мнението на близки, колеги, приятели и непознати. Подобни стени се рушат изключително трудно, но е време това да започне.

Не по-малко тежък е и проблемът, поставен от проф. Стойчева, за страха на медиците. Вярно е, че именно те са една от най-уязвимите групи, изложени на сериозен риск от заразяване. Най-рискови са акушер-гинеколозите и хирурзите и работещите в тези отделения, както и в стоматологии. За да не се случи заразяване е важно медицинските работници да спазват стриктно правилата.

От друга страна е трудно да се разбере как лекар отказва да се погрижи за пациент с ХИВ, защото се страхува.

Една от задачите на различните обществени организации в тази област е работа, чрез която са в състояние да разсеят страховете и да се борят със стигмата не само по отношение на ХИВ/СПИН, но на други заболявания, на хората с увреждания. Време е непознатото и различното да спре да ни плаши. Хората с ХИВ имат нужда от терапия и подкрепа, но най-вече от приемане, разбиране и съпричастност.