Д-р Лиана Уен: Продажбата на Ивермектин без рецепта крие рискове за здравето

Лекарството Ivermectin вече може да се продава свободно, без рецепта, в Айдахо, Арканзас и Тенеси. Защо американските власти решиха да улеснят достъпа до „Ивермектин“? Какво представлява той и за какво се използва? Защо има опасения, че хората може да злоупотребят с него?

На този и други важни въпроси, свързани с медикамента, отговаря д-р Лиана Уен, лекар по спешна медицина и доцент в университета George Washington.

Какво е ivermectin и за какво се използва?

Ivermectin е лекарство, което унищожава някои видове паразитни червеи. В Щатите е одобрено за лечение под формата на таблетки и крем. Таблетките се предписват на пациенти с две специфични заболявания, причинени от паразитите – чревна стронгилоидоза и онхоцеркоза.

Стронгилоидоза се развива, когато паразитен червей проникне през кожата и започне да се размножава в белите дробове и червата. Инфекцията причинява храносмилателни, дихателни и кожни проблеми.

Онхоцеркозата, известна още като речна слепота, се развива след многократно ухапване от заразeни мушици от рода Simulium, които предават паразитния червей. В човешкия организъм той се придвижва до различни органи, включително до очите. В резултат засегнатият често губи зрението си.

Под формата на крем лекарството се използва за унищожаване на паразити като въшки и за лечение на кожни нарушения като розацея.

Защо някои хора използват „Ивермектин“ за лечение, за което медикаментът не е одобрен?

В началото на пандемията лекарства, които бяха одобрени за други цели, се тестваха и като потенциални средства за лечение на коронавирусна инфекция. „Ивермектин“ не е антивирусно лекарство, но според някои лабораторни проучвания високите дози могат да повлияят положително на заразените.

Затова “Ивермектин“, заедно с няколко други генерични лекарства като например противомаларийното хидроксихлорохин и антидепресанта флувоксамин, бе използван в плацебо контролирани, двойно слепи проучвания, които са златен стандарт при оценка ефективността на даден лекарствен препарат.

Въпреки че медикаментът не намали броя на посещенията в спешните отделения по време на пандемията, нито пък хоспитализациите и смъртните случаи в резултат на COVID-19, имаше хора, които продължиха да го рекламират като ефективно средство срещу коронавируса. Да не забравяме, че някои започнаха да го препоръчва и за лечение на рак.

Какви вреди може да нанесе приемът на Ivermectin?

Като много други медикаменти, „Ивермектин“ може да причини немалко странични ефекти, сред които скованост в мускулите, болка в ставите, подути лимфни възли, кървави изпражнения, замаяност, сънливост, необичайно наддаване на тегло или отслабване.

Трябва да се внимава и при взаимодействие с противовирусни лекарства и такива за разреждане на кръвта или понижаване на холестерола.

По време на пандемията от коронавирус в Щатите бе отчетен ръст на случаите на натравяне с Ivermectin, защото някои граждани си купуваха лекарството от ветеринарни аптеки, което означава, че са приемали твърде високи дози. При натравяне най-често срещаните нарушения са неврологични и храносмилателни.

Защо някои американски щати решиха да разрешат продажбата на „Ивермектин“ без рецепта?

Според мен по този начин те се опитват да предотвратят закупуването на лекарството в дози, предназначени за животни, които са опасни за човека, и да осигурят на гражданите по-лесен достъп до „Ивермектин“ за хора. Чувала съм и лекари да споделят това мнение.

Какво трябва да вземе под внимание човек, който обмисля лечение с Ivermectin?

Това че лекарството ще може да се закупи без рецепта в определени щати не означава, че то е по-малко опасно от другите. Да, има пациенти, на които ще помогне, но и такива, на които ще навреди. Ако се приема за лечение на заболяване, върху което медикаментът просто няма ефект, вредите със сигурност ще са по-големи от потенциалните ползи. Опасно е и когато замести изцяло друго лечение, което дава резултат.

Накратко, „Ивермектин“ е законно лекарство, което може да лекува някои болести. Дали обаче е подходящо за конкретния случай трябва да реши лекуващият лекар, а не самият пациент. Само той може да претегли ползти и вредите и да обмисли алтернативите.