Кучешкият и човешкият мозък обработват лицата по различен начин

Експерти от Катедрата по етология към университета „Eotvos Lorand“ в Унгария се натъкнаха на изумителни сходства и различия в начина, по който мозъкът на кучето и човека обработва визуалната информация, свързана с околните. Проучването им е публикувано на 5.10.2020 г. в списание „The Journal of Neuroscience.“

Лицата са основното средство за визуална комуникация между хората. Ние притежаваме специална невронна мрежа, благодарение на която обработваме израженията, които виждаме. Макар кучетата също да обръщат внимание на лица, да разчитат много умело погледа и изражението на лицето, те не пропускат и знаците, които тялото издава, по време на комуникация. А дали кучешкият мозък е така добре устроен да обработва лица, както човешкият?

За да намерят отговор на този въпрос, в експеримента учените включват 20 кучета и 30 човека, които подлагат на функционален ЯМР. И двете групи трябва да изгледат видео с човешки и кучешки изражения, като за сравнение им пускат и друго видео, в което се вижда само задната част на главите на кучетата и хората. Изследването представлява първото сравнително, неинвазивно визуално сканиране на мозък на човек и животно.

Екипът включва учени от две от малкото лаборатории по света, които са специализирани в сканиране мозъка на будно куче без повод – Катедрата по етология, Научен факултет, университет „Eotvos Lorand“ в Будапеща, Унгария, и Института по невробиология към Държавния университет на Мексико. Те събират и анализират данни от скенерни снимки на повече кучета, отколкото което и да е друго проучване с функционален ЯМР.

Сходства в мозъчната дейност при кучетата и хората

Първото сходство, което наблюдават учените се състои в това, че и кучетата, и хората реагират различно, когато наблюдават изражение на представител, който не е от техния вид. Атила Андикс, един от авторите на проучването, пояснява: „При по-стари наши експерименти открихме друга прилика в мозъчната дейност на кучетата и хората – начина, по който обработват гласове. Сега виждаме, че способността на мозъка на бозайника да реагира и разграничава представителите на различни видове е изключително важна при обработката на социални стимули, било то вокални или визуални.“

Различия в мозъчната дейност при кучетата и хората

Експертите не откриват промяна в мозъчната дейност при кучетата, когато наблюдават предната или задната част на глава. За хората разграничението играе ключова роля.

На по-късен етап екипът извършва анализ, за да определи предпочитанията на кучетата и хората. Заключението е, че животните предпочитат и реагират по-силно, когато виждат глава на представител от техния вид, без значение дали е предната или задната й част. Обратно, хората предпочитат да виждат предната част на главата, като не се влияят толкова от това дали е на куче или на представител на човешкия вид.

Според експертите разликата е много съществена, защото разкрива важни разминавания в начина, по който мозъчната кора при единия и другия вид обработва и възприема лица.

Настоящото изследване дава повече яснота за откритието, направено по-рано, че кучешкият мозък има специална зона за обработка на лица. Нора Бънфорд, съавтор и координатор по събирането на научните данни в Унгария, споделя, че учените вече са убедени, че кучетата имат предпочитания към глави на други кучета, независимо дали виждат задната или предната им част.

Функционално vs. физическо съпоставяне

Екипът открива още една прилика в дейността на мозъка при кучетата и хората по време на видеата. Те стигат до нея посредством анализ за представителни сходства. „От скенерните снимки става ясно, че между двата вида има сходство при т. нар. функционално съпоставяне, тоест съпоставяне дейността в кучешкия мозък при вида на кучешка глава е близка до дейността на човешкия мозък при вида на човешка глава.

При физическото съпоставяне (тоест съпоставяне дейността на кучешкия и човешкия мозък при вида на куче например) се откриват много повече разлики.

Различието подсказва на учените, че и при двата вида вероятно става въпрос за по-силно изразена категорийна обработка на социалните стимули, за сметка на по-слабо изразената визуална обработка“, допълва Раул Ернандез-Перез, който отговаря за събирането на научната информация в Мексико.

Андикс обобщава: „Сходствата в предпочитанията към изображения на представители на собствения вид и различията в предпочитанията дали да се вижда предната или задната част на главата разкриват принципите, на които хората и кучетата обработват визуално-социалните стимули. Заключенията ни за пореден път доказват, че чрез сравнението на скенерните снимки на филогенетично отдалечени видове бозайници бихме могли да научим повече за организацията и развитието на социалните функции в мозъка им.“