Съществува ли връзка между тестостерона и рисковото поведение

Акценти

В продължение на десетилетия учените се опитват да обяснят защо мъжете в много ситуации изглеждат по-склонни да поемат риск от жените. Една от най-популярните хипотези свързва това поведение с тестостерона – хормон, който е в по-високи концентрации при мъжете и често се асоциира с доминантност, конкуренция и импулсивност. Преглед, обхващащ десетки проучвания, обаче поставя под съмнение тази пряка връзка и показва, че картината е далеч по-сложна.

Методология на прегледа

За да разберат дали наистина съществува връзка между тестостерона и склонността към поемане на риск, италиански изследователи провеждат мащабен преглед, който обединява резултатите от 52 независими проучвания с общо 17 340 участници. Това позволява да се направи по-обобщен извод, вместо да се разчита на отделни експерименти, които могат да бъдат повлияни от методологията, контекста или малките извадки.

В анализа са включени различни подходи за измерване на тестостерона – директни (кръвни и слюнчести проби) и индиректни (съотношение на дължината на пръстите, което понякога се използва като индикатор за пренатална експозиция).

Склонността към поемане на риск също е оценена по различни начини – чрез експериментални игри, наподобяващи хазарт, и психологически въпросници.

Липса на стабилна връзка между тестостерона и рисковото поведение

След обединяване на данните чрез сложен статистически модел, наречен многостепенен метаанализ със случайни ефекти, учените заключават, че няма надеждна и последователна връзка между нивата на тестостерон и склонността към поемане на риск*.

Това означава, че човек с по-високи стойности на хормона не е предвидимо по-склонен да взима рискови решения в сравнение с тези с по-ниски. Ефектът, ако изобщо съществува, е слаб, нестабилен и силно зависим от контекста на изследването.

Защо отделните проучвания стигат до различни заключения

Една от ключовите причини за несходството в резултатите от отделните проучвания е, че различните методи „виждат“ различни неща. Например в изследвания, които използват игри тип лотария, понякога се наблюдава слаба връзка между нивата на тестостерона и склонността към поемане на риск. В други задачи, които симулират реалистични решения или по-сложни ситуации, такава връзка липсва.

Още по-интересно е, че проучванията с директно измерване на хормона по-често не откриват ефект. В същото време някои изследвания, които използват индиректни показатели, по-често съобщават за възможна връзка. Това подсказва, че методологията силно влияе върху резултатите.

Тестостеронът не обяснява различията в поведението на половете

Въпреки че мъжете обикновено поемат повече рискове и имат по-високи нива на тестостерон, новите данни показват, че самият хормон не обяснява разликата в поведението на представителите на двата пола. Липсата на стабилна връзка между индивидуалните нива на тестостерон и склонността за поемане на риск означава, че причините трябва да се търсят другаде.

Какво всъщност влияе върху рисковото поведение

Изводът на изследователите е, че склонността към поемане на риск не се определя само от един биологичен фактор като тестостерона. Според тях върху поведението влияят едновременно биологията, психиката и социалната среда.

Биологичните фактори, включително хормоните, вероятно играят роля, но тя не е определяща. Психологическите особености като импулсивност, самоконтрол и предишен опит са също ключови. Към тях се добавят социални и културни фактори – например норми за поведение, очаквания към половете, среда и конкретна ситуация.

С други думи, човек може да вземе рисково решение не защото има определени хормонални нива, а защото ситуацията, личните му убеждения и социалният контекст го насочват в тази посока.

Какво предстои

Авторите на анализа подчертават, че въпросът все още не е окончателно изяснен. Според тях са нужни по-мащабни и по-добре организирани изследвания, за да се получат по-надеждни резултати и да се избегнат противоречията между отделните проучвания.

Учените смятат също, че е важно тестостеронът да се измерва по по-прецизни и еднакви методи, а склонността към поемане на риск да се оценява чрез по-реалистични задачи и ситуации. Едва тогава ще може да се установи дали хормонът има влияние, което досегашните изследвания не успяват да отчетат, или ролята му всъщност е много по-малка, отколкото се е смятало досега.

*Irene Sanchez Rodriguez et al. No relationship between testosterone and risk aversion: A meta-analytic review. Neuroscience & Biobehavioral Reviews. 2026.