Луксация на пателата при куче

Стопаните на кучета от дребните породи трябва да знаят, че любимците им могат да бъдат застрашени от изместване на колянното капаче. Проблемът се среща доста често в практиката и е генетично предпоставен, с изключение на травматичните случаи. Куцотата, която забелязват може да не е постоянна или не толкова силна, че да потърсят веднага лекарска помощ. Затова в много от случаите при нас идват кучета с вече настъпили артрозни изменения в колянната става.

Констатирането на луксацията не е трудно за опитен клиницист, като допълнително е добре да се направи и рентгенова снимка, за да се прецени точно къде са отклоненията и за наличие на периартикуларни остеофити. Изместването може да е латерално (навън) или медиално (навътре), като по-често се среща медиалното. Наблюдавали сме проблема и при котка. При едрите породи се среща по-рядко.

Оценка на тежеста на луксация се прави по четиристепенните скали на Singelton’s и Putnam, според честотата и степента на изместване, куцотата, стойностите на ълъла на изместване на тибията и др.

Лечението е единствено оперативно. Задължително се информират стопаните, че пристъпването към операцията не бива да се отлага много, защото ще настъпят тежки изменения в колянната става.

Според тежестта и вида на изместванията се прилагат следните оперативни методи :

•  Застъпване на ретинакулумите – при първа степен на луксация.

•  Застъпване на fascia lata (Flo, Brinker) – много често прилаган метод, защото позволява комбиниране с останалите. Много важен момент при него е зашиването на ставната капсула по Mayo така да започне, че външния раневи ръб да не попадне отдолу и да е срещулежащ на капачето....! Фасцията се зашива с обратното на това при капсулата застъпване!

• Антиротационни пателарни и тибиални шевове (Rudy)- пателарното сухожилие се зашива за фабелата (след отпрепариране на мускулите) и/или за гребена на тибията.

•  Трохлеопластика – коригира се „леглото” на капачето чрез трохлеарна зулкопластика (кюретиране на хрущяла до субхондрална тъкан – в последствие се възстановява хиалинен, а не влакнест хрущял, който е съдовоносещ); резекционна зулкопластика (клиновидно изрязване на „легло”); трохлеарна хондропластика при подрастващи (отстраняване на тъканта под хрущялна лапичка)

•   Транспозиция на тибиалния гребен – при високостепенни луксации. Според посоката и корекцията, гребенът с пателарното сухожилие се изместват и фиксират чрез игли, винтове или тел под напрежение.

•  Десмотомия – освобождаване на ретинакулума, който е от страната на луксиране, за да се намали напрежението след вправянето. Служи като допълващ метод.

•  Корективна остеотомия – много инвазивен метод. Прилага се при много тежки изменения в оста на крайника.

•  Пателоектомия – премахване на капачето. Краен подход, който не е алтернатива на останалите и се прилага при големи ерозии на хрущяла, както и при незадоволителни резултати от предходни операции.

При нормално протичане на оперативния и следоперативния периоди, животните се възстановяват напълно след 3 месеца. В зависимост от времето на забавяне на операцията, рискът от развитието на артрозни процеси е различен. По-неблагоприятна е прогнозата при латералната луксация на възрастните пудели (над 8 год.) , заради нарушено колагенообразуване.