Някои антидиабетни лекарства намаляват риска от остеоартрит

Акценти

Проучване, публикувано в The Lancet EbioMedicine, установява, че някои антидиабетни лекарства могат да понижат риска от различни видове остеоартрит чрез своите имунорегулаторни, противовъзпалителни и хондропротективни свойства. Тези открития подкрепят потенциалната употреба на антидиабетни лекарства като модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMOAD).

Остеоартритът е заболяване, засягащо ставите, което се характеризира с прогресивна дегенерация на хрущяла, възпаление и субхондрално костно ремоделиране. Различни биохимични процеси допринасят за етиологията на тази преобладаваща форма на артрит.

>>> Остеоартритът повишава риска от развитие на други хронични заболявания

Въпреки че ставното заболяване е широко разпространено, няма ефективни DMOAD, които да забавят или да обърнат прогресията на дегенерацията на ставите. Независимо от това последните проучвания показват, че метаболитната дисрегулация може да бъде основен фактор за прогресирането на болестта, което показва взаимодействието между остеоартрита и метаболитните синдроми.

Доказателства от взаимодействия на локално и системно ниво показват, че хипергликемията (висока кръвна захар) може да повлияе на остеоартрита. Тези констатации подчертават потенциалната употреба на антидиабетни лекарства за повлияване или модифициране на пътищата, участващи в здравето на ставите.

Проучването

Предишни изследвания установяват, че метформинът (антидиабен продукт) може да модулира хомеостазата на хрущялната матрица и да контролира възпалителните реакции при остеоартрит. Скорошни проучвания върху друг клас антидиабетни лекарства – GLP-1 рецепторни агонисти – също съобщават обещаващи резултати.

В настоящото проучване изследователите използват менделска рандомизация, основаваща се на генетични варианти под формата на единични нуклеотидни полиморфизми, за да определят дали антидиабетните лекарства могат да играят потенциална роля като DMOAD.

Учените разполагат с фармакологични бази данни за идентифициране на генетичните цели на различни видове антидиабетни лекарства в клинична употреба. Освен това са използвани и резултатите от проучвания за асоцииране на целия геном, проведени сред доброволци от Обединеното кралство. Тази стъпка помага на учените да идентифицират целевите инструментални променливи на седемте основни антидиабетни лекарства – алфа-глюкозидазни инхибитори, GLP-1 рецепторни агонисти, инсулин или инсулинови аналози, метформин, инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер 2, сулфонилуреи и тиазолидиндиони.

Обобщената статистика от някои от най-новите и изчерпателни проучвания за анализ на целия геном е използвана за изследване на различните видове остеоартрит.

По време на проучването учените взимат предвид статус на тютюнопушене, кръвно налягане, консумация на алкохол и индекс на телесна маса. Освен това са проведени допълнителни анализи, за да се определи връзката между генната експресия, свързана с антидиабетните лекарства, и риска от остеоартрит.

Констатациите

Проучването установява, че антидиабетните лекарства могат потенциално да играят терапевтична роля за забавяне на прогресията на остеоартрит*. Въпреки това, констатациите показват също, че сулфонилуреите могат да увеличат риска от дегенеративното заболяване. Този клас антидиабетни лекарства са насочени към гена KCNJ11, който кодира четирите субединици на чувствителния към аденозин трифосфат калиев канал в мембраните на бета-клетки в панкреаса, което значително повишава вероятността от развитие на остеоартрит.

Резултатите от проучването потвърждават благоприятните ефекти на GLP-1 рецепторните агонисти и метформина за намаляване на риска от остеоартрит на пръстите и коляното, подкрепяйки твърдението, че този клас лекарства намаляват болката и модулират имунните отговори.

*Fu Kai et al. Exploring antidiabetic drug targets as potential disease-modifying agents in osteoarthritis. The Lancet EbioMedicine. 2024.