Хрущял от носа може да се използва при увреждане на коляното

Акценти

Хрущялните увреди на коляното могат да бъдат възстановени с помощта на лабораторно отгледана хрущялна тъкан от носа, категорични са учени от Катедрата по тъканно инженерство и регенеративна медицина към Университетската болница във Вюрцбург, Германия. Безопасността и ефикасността на метода за регенерация на хрущяла вече са демонстрирани в проучване на международен екип под ръководството на Университетската болница „Базел“.

„Ние вземаме малко парче хрущял от носната преграда на нашите пациенти, култивираме го върху структурно поддържаща колагенова матрица и го имплантираме четири седмици по-късно в увреденото коляно, за да регенерираме хрущяла.“, обяснява д-р Оливър Пулиг, един от ръководителите на стартиралия наскоро проект на Европейския съюз ENCANTO, включващ над 100 пациенти с леки хрущялни увреждания на коляното вследствие на злополука.

В бъдеще се очаква в проекта да бъдат включени за първи път и пациенти с по-сериозни хрущялни дефекти, като целта е да се определи дали процедурата представлява алтернатива на протезата и нова терапия за пателофеморален остеоартрит (артрит на колянната става) – увреждане на хрущяла на задната част на колянното капаче и противоположната бедрена кост.

Производство на хрущялния имплант

Как всъщност се създава такъв тъканен имплант? Първоначално се взема малко парче хрущялна тъкан от носната преграда на участниците в проучването. Хрущялните клетки на носа наподобяват тези на коляното – показват механична устойчивост и могат да бъдат размножени в лабораторни условия.

Отстранената хрущялна тъкан се обработва при строги асептични условия. Клетките се изолират и култивират и накрая се поставят върху носеща структура с размери 4 на 5 сантиметра. Върху нея клетките мигрират в одобрена колагенова мембрана и отглеждат своя собствена хрущялна матрица. След четири седмици имплантът, наречен N-TEC, е готов за поставяне.

Високи изисквания за производство и качество

Въпреки че самото имплантиране е сравнително проста процедура, усилията, необходими за култивиране на хрущяла извън човешкото тяло, са огромни. Тъй като имплантът се състои от живи клетки, той е категоризиран като лекарствен продукт за модерна терапия, което означава, че подлежи на специални разпоредби.

„Ние вече се справихме със сложните задачи и формалностите, свързани с производството и логистиката в проекта.“, съобщава Оливър Пулиг. „Сега предизвикателството е в постоянното поддържане на високи стандарти за производство и качество на продуктите.“

„Това са човешки клетки. Те невинаги се държат както желаем или очакваме.“, обяснява д-р Сара Ницер. „Имаме нужда от повече данни, за да разберем защо клетките от един човек не растат със същите темпове, колкото тези от друг. Освен това работим върху метод за наблюдение на качеството и жизнеспособността на клетките през целия производствен процес. Би било фантастично, ако можем да приложим този нов метод и към други модели, използвани за симулиране на различни заболявания.“

Реална възможност за лечение на остеоартрит

„В изследването на хрущялна тъкан от носа ние проучихме и процедура, която отнема по-малко време, при която клетките бяха култивирани върху матрицата само за два дни. Качеството беше задоволително, но по-зрялата матрица е по-стабилна. Тя също е предпочитана от хирурзите, които поставят новата тъкан, изградена от автоложни клетки, върху дефектната област.“, съобщава Пулиг. „Трябва да се отбележи, че вече не е необходима автоложна кръв за култивиране на клетки и могат да бъдат произведени две матрици вместо една. Този напредък позволява лечение на големи участъци от хрущялни дефекти.“

>>> Алтернативни методи за лечение на остеоартрит

Според Пулиг, ако имплантите се окажат жизнеспособна алтернатива на протезирането, те ще революционизират лечението на хрущялна дегенерация. Към момента наличните терапевтични подходи са ограничени до управление на болката или заместване с изкуствена става.