Биологичен феномен: Пациент оцелява след 12 различни тумора, пет от които злокачествени

В проучване, публикувано в списание Science Advances на 17 юни 2023 г., учени разглеждат шокиращия случай на пациент, който развива 12 различни тумора, включително 5 злокачествени, за по-малко от 40 години. Въпреки мутациите в двете копия на гена MAD1L1, той оцелява. В миналото изменението в този ген е водело до смърт на животински ембриони.

Изследователите обясняват феномена с хронична защитна реакция, която човекът е отключил в резултат на ускореното производство на изменени клетки и която води до необичайното изчезване на агресивните туморни образувания.

Първият тумор се появява още в бебешка възраст, а следващите се развиват през няколко години. За почти 40 години броят им достига 12, като поне 5 от тях са злокачествени. Всеки е от различен тип и се намира в различна част на тялото. Пациентът страда и от други увреждания, сред които микроцефалия и петна по кожата. Маркос Малумбрес от Испанския национален център за изследвания върху рака споделя: „Все още не можем да си обясним как човекът е успял да се развие нормално в ембрионалната фаза и да продължи да живее въпреки многобройните патологии.“

Малумбрес смята, че уникалният случай може да помогне в разработването на нов метод за ранно откриване на клетки, които има вероятност да се превърнат в туморни.

Мутации в двете копия на гена MAD1L1

При първото му посещение в Центъра за ракови заболявания експертите вземат кръвна проба от пациента, за да секвенират гените, които най-често играят роля при наследяването на рака, но не откриват изменения в тях. След това анализират целия геном на индивида и едва тогава се натъкват на мутациите в MAD1L1, който е с огромно значение за процесите на клетъчно делене и размножаване.

Малумбрес и екипът от Центъра за ракови заболявания изследват ефекта от установените мутации и стига до заключението, че те са причина за различния брой хромозоми в клетките. При здрав индивид всички клетки притежават по 23 двойки хромозоми.

Направени по-рано клинични изпитания върху животински модели разкриват, че същите мутации в двете копия на гена, всяка от които наследена по отделно от двамата родители, водят до смърт на ембриона. Затова учените са изненадани, че пациентът не само е оцелял, но е водил сравнително нормален начин на живот, предвид заболяванията си.

Досега не е регистриран друг подобен случай. Съавторът на изследването Мигел Уриосте пояснява: „От научна гледна точка не бихме могли да определим случая като нов, непознат синдром, защото засега е единствен, но от биологична – със сигурност е.“

Има други гени, чиито мутации учените отдавна свързват с промяна в броя на хромозомите, но „този случай е различен, тъй като всичко се развива бързо и динамично, наблюдават се много аномалии и човекът е особено податлив на различни видове тумори.“

>>> За рака и битките на науката с него

Защо туморите при пациента все пак изчезват?

Едно от откритията, което наистина изумява експертите, е че петте агресивни злокачествени тумора изчезват, при това за относително кратко време. Според тях „непрекъснатото производство на изменени клетки е предизвикало хронична защитна реакция срещу тях, която е довела до унищожаването на туморите“.

Малумбрес смята, че подсилването на имунната реакция при онкоболни пациенти би могло да спре развитието на тумора.

Според изследователи от Центъра за изследвания върху рака откритието, че имунната система може да осигури силна защита срещу клетки с неправилен брой хромозоми е ключово и дава възможност да се намери нов терапевтичен подход за лечение на пациенти с рак в бъдеще.

Анализ на отделна клетка с цел ранно диагностициране на рак

Учените изследват пациента и неговите роднини, някои от които се оказва, че също носят мутация в гена MAD1L1, но само на едното копие. Те прилагат технология за самостоятелен анализ на всяка отделна кръвна клетка, която допреди няколко години е била напълно непозната. Обикновено се секвенират всички клетки заедно, но според екипа само чрез секвенция на всяка от тях по отделно е възможно да се проследят промените в нея и евентуалните последици за здравето на човека.

Анализът на отделна клетка разкрива, че кръвната проба съдържа няколкостотин хромозомоидентични лимфоцити, което означава, че са получени от една клетка, която се е размножила много бързо. Лимфоцитите са клетки със защитна функция, които обаче при бързо размножаване могат да се превърнат в тумор. Благодарение на специфичния анализ ракът може да се диагностицира в ранната му фаза, преди да са се проявили първите признаци или маркери в клинични тестове.