За рака и битките на науката с него

Раковите заболявания са тема, която всички предпочитаме да заобикаляме. Никой не иска да се разстройва с информация за тежки диагнози, страдание и смърт. Тема, особено неподходяща за лежерния почивен ден, когато ни е толкова хубаво у дома или навън, сами, със семейството или приятелите, отдадени на заслужена почивка. С интересна книга, завладяващ филм, хубава музика, вкусна храна и всичко друго, което ни помага да се чувстваме отпуснати и доволни. Но, „животът е това, което ни се случва, докато си правим планове за него“ и никой от нас не е застрахован от неочаквани и нежелани изненади. И в юнския неделен следобед решавам да подготвя кратък текст. За информация, кураж и надежда. Посвещам на всички онези, които са водили или в момента водят битка с това заболяване и на техните близки. С благодарност към лекарите и учените, които помагат тези битки да бъдат спечелени.

Данните

Данните на Съюза за международен контрол на рака (UICC) са категорични: само през 2020 г. 19,3 милиона души са чули диагнозата рак, а броят на загубилите живота си е почти 10 милиона (https://www.uicc.org/news/globocan-2020-new-global-cancer-data). Според Британската здравна служба всеки втори жител на планетата е застрашен да развие такова заболяване в някакъв етап от живота си.

За същата година броят на новооткритите случаи у нас е 36 451, а онкологично заболяване е станало причина за смъртта на 19 460 души. Петте най-често срещани видове рак в България при мъжете и жените са ракът на простатата, на дебелото черво, на бели дроб, на млечната жлеза и шийката на матката. Данните са от Националния план за борба с рака в Република България до 2030 г. Особено тъжно е това, че у нас доста често заболяването се открива в напреднал стадий.

Да спрем със статистиката и да дадем думата на още факти и на здравия разум

Според СЗО от 1/3 до 1/2 от случаите на рак може да бъдат предотвратени чрез избягване на рисковите фактори и прилагане на утвърдените от науката профилактични мерки. Това включва намаляване на консумацията на алкохол, неупотреба на тютюневи изделия, повишена физическа активност, повече плодове и зеленчуци в менюто, поддържане на нормално телесно тегло, чист въздух, избягване на досега с ултравиолетова радиация и използване на слънцезащитни средства.

Някои инфекциозни агенти, сред които Helicobacter pylori, човешки папиломен вирус (HPV), хепатит B вирус (HBV), хепатит C вирус (HCV) макар и рядко може да предизвикат ракови заболявания.

H. pylori се свързва се с повишен риск за рак на стомаха, хроничната форма на хепатит може да „отвори вратата“ за карцинома на черния дроб. HPV причиняват рак на шийката на матката, вулвата, вагината, пениса, ануса, в областта на главата и шията, историята на Майкъл Дъглъс набра популярност в целия свят. Добрата новина е, че съществува ефективна терапия за H. Pylori и HCV, ваксината срещу HВV е част от задължителния ваксинационен календар, а ваксината срещу HPV непрекъснато се усъвършенства и вече е наличен вариант, осигуряващ защита срещу 9 различни типа човешки папиломни вируси.

Тъжно е, че у нас покритието с ваксина срещу HPV е толкова ниско, тъй като прилагането на стандартните средства за предпазване от бременност и полово предавани болести (презервативи) не във всички случаи осигуряват защита срещу заразяване с този вирус.

Ранна диагностика и профилактика

Колкото по-рано се открие раковото заболяване, толкова по-голям е шансът за успешното му лечение. Това показва важността на редовните профилактични прегледи. Такива са рутинно възможни за някои от най-често срещаните ракови заболявания, като рак на гърдата, на шийката на матката, на простатата и на дебелото и правото черво.

Учените работят върху усъвършенстването на подходите за ранна диагностика на злокачествените тумори. Един от тях е т.нар. течна биопсия, при които белези за раков процес (биомаркери) се търсят в лесно достъпните източници – кръв, слюнка, урина, изпражнения. Целта е да отпадне необходимостта от провеждане на инвазивни процедури за доставяне на материал от трудно достъпните тъкани и органи, както и възможността за изпреварващо откриване, докато туморът е в съвсем ранен етап от развитието си. Идеята е отделяните от туморите свободна ДНК, специфични белтъци или ракови клетки да се хващат в кръвта и да се подлагат на анализ.

Течната биопсия навлиза в практиката, а свързаните с прилагането й затруднения (трудности при определяне на локализацията на тумора, ниско ниво на отделените от него биомаркери) са обект на усилено противодействие от страна на специалистите. На помощ идват изкуственият интелект и машинното обучение. Разработва се и т.нар. синтетична биопсия. При нея се създават специфични ДНК молекули, въведени в организма те имат за задача да открият тумори (ако има такива) и да стимулират клетките им да отделят по-голямо количество туморни биомаркери, които лесно да бъдат засечени в телесните течности с наличните към момента техники за визуализация.

>>>Химически синтезирана ДНК убива рака и не допуска рецидив

Ракът е заболяване на генома, т.е. развитието му се свързва с различни генетични и епигенетични промени. Генетиката е това, което е записано в нашата ДНК, а епигенетиката е начинът по който то се чете – така, дори да няма грешка в „текста“, при неправилното му „прочитане“ (в неправилно време и на неправилно място, с погрешна скорост) също може да се появят сериозни последствия. През последните години стана възможно провеждането на анализ за изменения в стотици гени с един и същи тест. Този подход осигурява на лекуващия екип ценна информация за вида на тумора, неговите характеристики (агресивност, чувствителност / устойчивост на терапия, наличие на специфични структури и др.), което улеснява диагностиката, лечението и проследяването на пациента, а съответно повишава значително възможността за благоприятно развитие на болестта.

Лечението

Пред последните десетилетия беше отбелязан съществен напредък и в лекарствената терапия на раковите заболявания.

В клиничната практика навлязоха т. нар. прицелни медикаменти – моноклонални антитела и киназни инхибитори. Наречени са така, защото разпознават раковите клетки по специфични молекули, разположени на повърхността им или вътре в тях (например рецептор за епидермалния растежен фактор, т. нар. HER 2 neu). По този начин действието им е ограничено само до ракови клетки и са щадящи за нормалните тъкани и органи. Първите представители на тази група се появиха в края на миналия век и направиха революция в лечението на някои левкемии и форми на рак на гърдата. И не само на тях. Условието е туморните клетки на пациента да изявяват във висока степен съответните молекули.

По правило тези молекули стимулират активността на раковите клетки и допринасят за бързата прогресия на заболяването и лошата прогноза. Науката бързо видя в тях своеобразна ахилесова пета на туморите – свързването им със съответните прицелни молекули блокира действието им, възпрепятства растежа на тумора и прави възможно унищожаването му.

>>>Ултразвуков метод улеснява навлизането в мозъка на медикаменти за лечение на рак

21 век даде път на така наречената имунотерапия на туморите – дългогодишна мечта на поколения изследователи. Целта й е да помогне на имунната система да разпознае раковите клетки и да ги атакува. Трудното й осъществяване не е учудващо, поне по две причини. Едната е, че туморните клетки са изключително гъвкави и адаптивни и прилагат различни стратегии за бягство от имунния отговор. Втората е, че раковите заболявания зачестяват с напредването на възрастта, но имунната система също старее.

Имунотерапията има различни лица. Едно от тях са инхибиторите на контролните имунни точки (чек пойнт инхибитори) - те освобождават спирачките пред имунната система и я насърчават да даде най-доброто от себе си в борбата с туморите. Първият от тях получи разрешение от Американската администрация за контрол на храни и лекарства (FDA) за употреба при меланом през 2011 година, наборът им се увеличава, а също и спектърът от ракови заболявания, при които помагат. През 2018 г. те донесоха Нобелова награда на своите откриватели.

>>>Изкуствен интелект, наречен Sybil, открива ранните признаци на рак на белите дробове

Друг инструмент на имунотерапията са терапевтичните противотуморни ваксини – за разлика от ваксините срещу HPV и HBV, които предотвратяват инфекцията с потенциално туморогенни вируси и по този начин премахват риска от развитие на рак, терапевтичните ваксини се прилагат при пациенти, които вече имат доказано онкологично заболяване с идеята да помогнат на имунната му система да си свърши работата.

Първата ваксина от този тип беше одобрена за приложение при някои форми на метастатичен рак на простатата през 2010 година. В ход са клинични проучвания на други кандидат ваксини.

В борбата с рака се включиха и вирусите. Това са така наречените онколитични вируси, които разпознават и унищожават само туморни клетки. Един от тях вече се използва в лечението на меланома.

>>>Изпитват клинично лекарство против рак на гърдата, създадено на базата на генетично модифициран вирус

Обещаваща е и друга терапия, чието наименование звучи доста загадъчно на пръв поглед – T-CAR клетъчна терапия или Т-клетъчна терапия с химерен антигенен рецептор. При нея от тялото на пациента се изолират клетки на имунната система (Т клетки).

>>>CAR-T имунотерапия забавя развитието, а в някои случаи и унищожава рака на яйчниците

Те се обработват в лабораторни условия, като целта на модифицирането им е да се превърнат в успешни ловци на ракови клетки. Когато са достатъчно добре подготвени, тези клетки се връщат в организма, за да изпълнят задачата си. Че тази стратегия е обещаваща, стана ясно от проучване при пациенти с левкемия, двама от които са в стабилна ремисия 12 години по-късно. Очаква се терапията да намери място и при лечението на солидни тумори, а също и на някои автоимунни заболявания – вече са налични данни за обещаващ ефект при хора със системен лупус еритематозус.

Малко за страховете и много за надеждата

Хората с онкологични заболявания, на които им предстои лекарствено лечение (химиотерапия), често се страхуват от страничните й ефекти, за които са чували. Едно от тях е чувството за гадене и повръщане. То не се среща при всички медикаменти, освен това са налични и се прилагат средства, които успешно му противодействат. Друго притеснение, особено при жените, е опадането на косата (алопеция). Състоянието е обратимо и далеч не съпътства прилагането на всички антитуморни агенти. Освен това има системи, които възпрепятстват косопада. Действието им се дължи на силно охлаждане на скалпа по време на вливането – ниските температури свиват кръвоносните съдове и пречат на медикамента да достигне до космените фоликули.

Медицинските специалисти се борят не само за живота на своите пациенти, но и за запазването на фертилитета им. Това не е мисия невъзможна и се прилага например при жени в детеродна възраст с рак на гърдата, които все още не са станали майки и им предстои дългогодишно лечение. И не само при тях. И това е един от големите успехи на съвременната медицина.

Със сигурност има още какво да добавим в списъка с добри новини. Десетилетията усилен труд на хиляди учени в целия свят разкриха много данни за биологията на туморите и тяхното поведение, за усъвършенстването на диагностиката, превенцията и лечението им.

Все още не сме подредили цялата мозайка, но определено знанията, с които разполагаме, ни помагат да се борим все по-успешно с тези заболявания, като целта е да установим пълен контрол върху тях. А за победата над болестта, която и да е тя, са ни нужни и много любов и подкрепа. Да не го забравяме. Защото сме хора.