Болестта на Алцхаймер е глобална епидемия

Приключи първата в Европа международна научна конференция за болестта на Алцхаймер. Тя се проведе за втори път в света и в нея са участвали лекари и учени от 29 държави. Инициатор на събитието е най-голямата неправителствена научна организация „Алцхаймер“, а Медицинският университет във Варна е осигурил локална подкрепа на инициативата. Изводите, които се налагат след проведения в морската столица форум, са, че това заболяване може да се окачестви като глобална епидемия.

На пресконференция д-р Мария Карийо, която е главен научен директор на американската асоциация „Алцхаймер“, заяви, че страдащите от болестта в световен мащаб са 47 млн. души и няма страна, която да не е засегната. По нейните думи очакванията на специалистите са до средата на 21 в. броят им да се утрои, ако учените не успеят да лекуват и противодействат по адекватен начин на заболяването.

Болестта се подценява от дълго време, но проблемът става все по-явен и набиващ се на очи заради удължаването на продължителността на живота в немалко държави, коментира проф. д-р Илия Лефтеров от Питсбъргския университет.

Част от усилията на учените са насочени към ранното диагностициране на болестта на Алцхаймер. В тази насока се е ориентирала и проф. Лиана Апостолова, която ще проучва по-рядката форма на заболяването, която настъпва, когато пациентите са в по-млада възраст от обичайното.

В 80 на сто от случаите Алцхаймер е наследствен, но има фактори, които влияят на по-бързото му развитие и това са нездравословното хранене, липсата на физическа активност, тютюнопушенето, липсата на когнитивни занимания. До този момент само половината от генетичната предразположеност е доказана научно.

В световната наука по отношение на болестта на Алцхаймер има няколко постижения. Едното е свързано с биомаркерите, чрез които се подпомага диагностицирането. Става въпрос за методи за изобразяване на мозъка, както и за изследвания на протеини в кръвта.

При Алцхаймер от съществено значение са ролята на имунната система, епигенетичните (влиянието на средата върху гените) и генетичните промени, молекулярните механизми. Това невродегенеративно заболяване е най-често срещаният вариант на деменция в света. Причината за възникването му е депозирането на токсичните протеини тау и А-бета, което от своя страна причинява смъртта на мозъчните неврони, отговарящи за паметта, а след това и на тези, обслужващи останалите функции на мозъчната кора.

Благодарение на биомаркерни изследвания, чрез които се проследяват ендокринни, генетични, възпалителни, невротоксични, митохондриални и протеолитични аспекти, които са част от механизма на болестта, специалистите могат да поставят ранна диагноза. В същото време това е и основа, с която могат да надграждат знанията си как да се предотвратява разболяването и как да се лекува по-успешно.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: Медицински университет - Варна