Българският фармацевтичен пазар през 2015 - анализ на IMS HEALTH

Българският фармацевтичен пазар отчете един от най-високите ръстове за 2015 година в Източна Европа – 7.5% и достигна размер от 2,6 млрд. лв., – факт, обуславящ се от все - още действащите фундаментални фактори като недостатъчна пенетрация на новите лекарствени терапии, сравнително ниските разходи на глава от населението и като цяло недостатъчната удовлетвореност на нуждата от здравеопазване. Ръстът е показателен за наличието на съществен брой нелекувани или недостатъчно лекувани пациенти и за това, че новите лекарства бързо променят терапевтичната парадигма при доскоро нелечими или неефективно лекувани сериозни диагнози. Положителната динамика е факт 12-та поредна година, но ръстовете по тримесечия през 2015 година показват тенденция към забавяне – от близо 10% ръст през първото тримесечие до 4% през четвърто тримесечие. Основният фактор за забавянето са ограничителните мерки върху разходите от страна на МЗ и НЗОК. Към тази картина трябва да добавим и скритата редукция на пазара чрез схемата на НЗОК за възстановяване на разходите, при която фармацевтичните компании „реимбурсираха” НЗОК с близо 44 млн. лева за 2015 година.

През 2015 водещ по ръст беше аптечният лекарствен пазар с ръст от 8%, следван с 5% от болничния, но и при двата пазара е налице съществено забавяне през Q4-2015, съответно до 5% за аптечния и до 2% за болничния.

И през 2015 ръстът на аптечния пазар от 8.0% не е равномерен, концентриран е в терапевтичните зони,  в които има нови оригинални молекули, променящи терапевтичната парадигма – биологично лечение (ревматоиден артрит, псориазис, др.), диабет (DPP IV продукти), коагулация (новите антикоагуланти) и други. Както и при предишните години, останалите терапевтични зони са с ръст значително под пазарния, например кардиологията е с най-нисък ръст (1.47%), но там няма нови молекули и в допълнение силната генеризация ограничава ръста в стойност.

Болничният пазар забави ход и може да се каже, че новият механизъм, който беше въведен през 2012 г. за финансиране на скъпоструващо лечение в болниците чрез НЗОК – основно по отношение на онкологията – е изчерпан фактор (5.1% ръст) и няма повече потенциал за двуцифрен ръст.

Определено 2016 годината е много трудна за прогнозиране… Същественото търсене на съвременно лечение в много терапевтични зони (онкология, диабет, биологично лечение на RA и HCV, коагулация и пр.) и улеснения (все още…) достъп на пациентите то лекарствено лечение ще са двата основни фактора, движещи пазара нагоре. Усилията на правителството за ограничаване на ръстовете на лекарствената консумация през НЗОК чрез договаряне с фармацевтичната индустрия, и плановете за „контролиран” достъп на нови молекули до реимбурсация чрез HTA (оценка на здравните технологии) ще ограничават нарастването. В допълнение не е ясно каква ще бъде времевата рамка и обхвата на мерките на правителството за регулаторно ограничаване на разходите за лекарства (ценови коридор 60%?, INN предписване?, генерично заместване?, електронни болнични търгове?, контрол чрез пръстови отпечатъци? и прочие) и поради това всяка прогноза към този момент е рискова. По-детайлна и конкретна прогноза би била възможна, след като детайлите (дяволът е в детайлите!) по плановете за контрол на разходите станат известни.

Като цяло на  топ - ниво през 2016 общия ръст на фармацевтичния пазар ще продължи да спада, за Q1-2016 например той се понижи до 3,5%, респективно повлиян най-вече от слабото развитие на аптечния пазар, показал ръст само от 2,5%, един от най-слабите от много години насам. Имайки предвид новите оригинални лечения, които навлизат най-вече на аптечния реимбурсиран пазар (например променящите парадигмата лекарства за вирусен хепатит С), можем да кажем, че ръстът ще бъде ограничаван само от наличния финансов ресурс и при наличие на добро финансиране лесно може да бъде дори двуцифрен. Да не забравяме и скритата редукция на пазара чрез схемата на НЗОК за възстановяване на разходите – през 2016 тя ще „отнеме” от пазара около 66 млн. лева.

Можем да очакваме през 2016 година болничен ръст с много големи колебания, от 8% през първото тримесечие до негативен и силно негативен през следващите тримесечия. Но, оставайки оптимисти предвиждаме за годината положителен ръст на болничния пазар в рамките на 1-3% – освен, ако опитите на правителството да ограничи разхода в болничната система не се окажат успешни, например чрез въвеждане на реално работещи електронни болнични търгове (по-точно наддавания за най-ниска цена).


Фармацевтичният пазар на България е доминиран от световни корпорации, в топ 10 на пазара има само една корпорация, регистрирана в България (Софарма) – по това България не се различава от останалите страни в Източна Европа. Концентрацията е такава, че тези топ 10 фармацевтични корпорации заемат 47% от пазара за 2015. Обикновено във фармацевтичния сектор говорим за сливания и изкупувания, т.е. за окрупняване, но през 2015 нямаше съществено влияние над пазара от подобни процеси.

Десетте топ фармацевтични корпорации на общия пазар за 2015 са ранкирани както следва:

Фактор с нарастващо значение не само през 2015, но като цяло през последните години е т.нар. нелекарствено портфолио в аптеките, което, за разлика от традиционните лекарствени продукти (с и без лекарско предписание), бележи двуцифрени ръстове. За изминалата 2015 например, хранителните добавки на аптечен канал, генерират 260 млн. лв. (14% от продажбите през аптеките в стойност), като приоритетно се налагат по-скъпите продукти и ръстът в стойност (16% ) изпреварва двойно ръстът им в опаковки (8%). Победоносният поход на хранителните добавки, козметиката и всички останали нелекарствени продукти в аптеките е отражение на една качествена промяна в структурата на аптеките в България: налагане на нов модел аптека с фокус извън Rx портфолиото, което средно за страната генерира около 65% от оборота, но за някои вериги представлява по-малко от една трета от общите продажби.  Подобни примери: аптеки с квадратура над 300-500 кв.м., огромно разнообразие (над 20 000 SKU, при средно 7000 SKU за средна аптека), целенасочен мениджмънт на категориите и допълнителни услуги (детски кът, демонстрации и консултация за козметични продукти), вече можем да видим не само в столицата, но и в основните градове в страната. Естествено зад двуцифрените ръстове и изместващия се към нелекарствени продукти интерес, стоят значително по-свободната регулаторна рамка, възможността за свободно ценообразуване и успешните маркетингови усилия на компаниите производители/вносители, които често адаптират модели от сектора на бързооборотните стоки. Очакваме тази тенденция да продължи и допълнително да трансформира облика и перцепцията на аптеките в следващите години.

Относно дистрибуторския пазар – нямаме никаква съществена динамика в пазарната позиция на дистрибуторите през 2015 година – първите 5 все така заемат >90% от пазара на едро и все така не генерират печалба от самата дистрибуция (поради крайно недостатъчните маржове), а от съпътстващи други дейности и услуги – ексклузивитети, агентства, маркетингови услуги, медицински консумативи, медицински машини и прочие.

Не можем да не споменем през 2015 година и феномена на паралелния експорт. IMS Health прилага методики за оценка на вътрешния пазар без паралелен експорт и съобщените по-горе числа се отнасят за нетния вътрешен пазар, т.е. след корекция на експортите. Иначе, паралелният експорт от България на фона на вътрешния пазар съставлява ~7-8% по наша оценка. През 2015 не се наблюдава изпреварващ ръст на паралелния експорт, в много отношения паралелната търговия се самоограничава поради малкия размер на пазара в България и дори да има огромно търсене на пазара в Западна Европа то не може да генерира изключителен ефект върху България поради елементарен факт – липса на достатъчно голям обем стока...