Ваксинацията срещу COVID-19 и френското колебание

В последните седмици темата за ваксинацията срещу COVID-19 е много по-ангажираща общественото внимание и провокираща множество реакции отколкото въпросите, свързани с разпространението на заразата.

Първата доза от ваксината вече са получили повече от 28 000 000 души в света. Особено активни са във Великобритания, където темповете на имунизация са скоростни, а организацията – желязна. На този фон от деня, в който в целия ЕС стартира кампанията, Франция изостава. Тя продължава да бъде в дъното на таблицата заедно с най-слабо развитите страни по отношение на ваксинацията. Правителството бива атакувано постоянно и обвинявано, че стратегията е твърде бавна и предпазлива.

До момента ваксина срещу COVID-19 са получили 138 350 французи. Това е 0,21 на 100 души. Преди Франция се нареждат Гърция, Норвегия, Австрия, Финландия, Аржентина и дори Нидерландия, която започна имунизацията по-късно от останалите европейски страни – на 6 януари 2021 г. По данни на „Нашия свят в данни“ (Our World in data) британците, които започнаха ваксинацията на 8 декември 2020 г., вече са имунизирали 2 680 000 души, в Германия получилите ваксина са 613 347, в Италия – 791 623, а в Испания – 406 091.

Израел е безспорният лидер, като се има предвид броят на ваксинираните спрямо числеността на населението – 21,38 дози на 100 жители. По този показател го следват Обединените арабски емирства с 11,8 дози на 100 жители и Бахрейн с 5,44 на 100.

На този фон здравният министър Оливие Веран заяви, че темповете на ваксинация нарастват и предстои да се увеличат допълнително след като на 11 януари 2021 г. Франция получи първите дози от ваксината на „Moderna”. Първата пратка е от 5160 флакона, всеки от които съдържа десет дози ваксина. Оливие Веран защити правителствената стратегия пред депутатите и заяви, че тя не се е променила, а графикът е ускорен. Приоритет са възрастните хора, а целта е до края на февруари да бъдат имунизирани 1 000 000 французи.

Въпросът е защо родината на Луи Пастьор, чиито изследвания са решаващи за развитието на ваксинацията, днес е една от страните в Западна Европа, в която колебанието по отношение на ваксините е най-голямо

Няколко от възможните отговори дава Жослин Род (на снимката), специалист по превенция на инфекциозните болести, изследовател в областта на социалната психология и преподавател във Висшето училище за изследвания в областта на общественото здраве. Специалистът уточнява, че по исторически причини, свързани с работата на Луи Пастьор, Франция отдавна е известна като проваксинална държава.

Ваксинацията е инструмент за влияние, но и национална гордост, използван по този начин от институциите особено в края на 19 век. По време на Петата република в страната съществува изключително силен социален и културен консенсус по въпроса за имунизациите. И това е отличавало Франция от съседите й като Великобритания, например, където още след появата на ваксините се развихрят мощни антиваксерски движения.

Защо французите промениха отношението си към ваксините – критичната 1998 г.

Първият предупредителен изстрел във Франция идва през 1998 г. И това е публичният спор около ваксината срещу хепатит В. Здравният министър спира ваксинацията на учениците заради предполагаема връзка между ваксината и появата на множествена склероза. Научните данни показват ясно, че връзка между двете няма, но от този момент започва недоверието към имунизациите.

Очевидно 1998-а е критична по отношение на доверието към ваксините не само във Франция, но и в света, защото през нея се появява теорията на Андрю Уейкфийлд, според която има връзка между аутизма и ваксинацията срещу морбили, паротит и рубеола. Независимо, че научната публикация е оттеглена, а Британският медицински съвет отне лиценза му за лекар преди десет години, случаят и днес продължава да се използва като аргумент срещу поставянето на ваксина.

През 1998-а идеите на Уейкфийлд се отразяват сериозно на Великобритания и отношението към ваксините. Специалистите са склонни да обобщят, че това е и първият много сериозен пробив, насочен към разрушаването на доверието.

След случая с ваксината срещу хепатит В френските социолози започват да проучват задълбочено и изключително внимателно отношението на французите към ваксинацията и спазването й. Първото голямо проучване е от 2000 г. и то показва, че 90% от французите са „за“ ваксинацията, а едва 10% са „против“. Това съотношение не се променя до 2010 г., когато въпросът е свързан с ваксинацията против грип H1N1.

Данните показват, че процентът на отричащите е вече 40%.

Жослин Род определя това като драматична и истинска промяна, а причините за нея, според него, са:

• За първи път във фокуса на общественото внимание попадат въпросите, свързани с конфликта на интереси – епидемията от грип А променя ситуацията. Тогавашният министър на здравеопазването Розлин Бошело прави поръчка за 94 000 000 дози ваксина от различни фармацевтични лаборатории за няколкостотин милиона евро. Дебатът набира скорост, когато става ясно, че едва ли всички ваксини ще бъдат използвани, а съветниците на миинстър Бошело имат връзки с фармацевтичните компании.
• Конспиративните мрежи се появяват с публикуването през 2010-а на книгата „За прекратяване на конфликта на интереси“ на Мартин Хирш. Те използват напълно легитимната критика в книгата, за да изградят противоположният разказ за ваксинацията. Така се създават сюжетни линии, подхранвани от дебата за конфликт на интереси. Например за фармацевтичната индустрия, която създава епидемиите, за да продава продуктите си и да печели.

В периода след 2010-а ваксинацията стана опорна точка на конспиративния дискурс

• Появява се поредната добре изградена теория, съсредоточена върху фигурата на Бил Гейтс, тъй като милиардерът е инвестирал средства в битката срещу полиомиелит. Започва активното говорене как ваксините могат да са биологично оръжие за масово унищожение.
• Финалът по отношение на разколебаването поставя скандалът с „Медиатор“ (става дума за така наречената афера „Медиатор“, свързан с хора, които се смятат за жертви на приема на бенфлуорекс, предлаган на пазара под името „Медиатор“ от лабораториите „Servier”). Жослин Род е категоричен: въпреки че здравният скандал няма нищо общо с ваксинацията, по някакъв начин той ще затвърди идеята, че е налице голям проблем с безопасността на фармацевтичните продукти.

Много бързо след това настъпва промяната на начина, по който французите възприемат ваксините

Идеята, че ваксините са опасни, се утвърждава в колективните представи и обхваща дори подкрепящите ваксинацията. Убедени са, че сериозните странични ефекти се срещат често, независимо от данните при епдиемиологичните наблюдения, че са редки.

Ролята на новите технологии в разпространението на антиваксърските идеи

Изследванията на проблемите, свързани с отношението към ваксинацията и ролята на социалните мрежи показват ясно, че антиваксърите, критиците и скептично настроените произвеждат много повече новини, провокират дискусии и коментират напоително в сравнение с институционалните сайтове и специалисти, защитаващи ваксините. Това създава асиметрия в интернет пространството, категоричен е Жослин Род, от едната страна е динамичният негативен разказ, предаван от много хора, инвестирали енергия и време, а от другата страна е по-вялият и строг разказ в защита на ваксинацията.

Кой е най-податлив на антиваксърските настроения

Жослин Род твърди, че това са представителите на социалните работници, парамедиците, учителите. Според него по други теми от общественото здраве е налице социална диференциация – колкото по-високо е образованието, толкова по-силна е тенденцията за придържане към препоръките. При ваксинацията кривата е обърната. Така е заради изключително силното културно и политическо влияние.

Специалистът е категоричен, че тенденцията към политизиране на въпроса с ваксините се наблюдава от едно десетилетие и е силно изразено през последните пет от тях в САЩ. Критикуват ваксините хората, близки до крайнодесните или крайнолеви либертариански идеологии, както и онези, които не гласуват. „За“ ваксините са близките до традиционните партии.

Ваксинацията се превръща в идеологически маркер – да си против означава да бъдеш антисистемен.

COVID-19 и ваксината срещу него

За пореден път доверието във ваксините има пряка връзка с доверието в управляващите.

През май 2020-а 25% от французите заявяват, че не искат да се ваксинират срещу COVID-19. Днес нежелаещите са 45%. Жослин Род приема процентът като изненадващ, защото хората вече са били свидетели на епидемична ситуация с опустошителни здравни, социални и икономически последици. Логично би било натискът на епидемията върху обществата да провокира нов интерес към ваксинацията. Случи се точно обратното, казва той.

Тепърва учените ще изследват множество причини, провокирали толкова остра реакция срещу ваксината, ще подлагат на анализ данните и ще ги осмислят.

Важно е да не забравяме, казва още Жослин Род, че е малко вероятно да се измъкнем от настоящата ситуация бързо без наличието на ефективна ваксина.

Междувременно в края на декември 2020-а фондация „Жан Жорес“ в партньорство с “Mutualité Française“ организира уебконференция, посветена на темата за френското недоверие към ваксините, което не спира да расте. По време на форума бяха откроени причините за него, които да бъдат проучени и да започне възстановяването му.

Причините за недоверието:

• страхът от странични ефекти и конспирацията.
• загубата на доверие в учените.
• младите хора, които нямат спомен за ликвидирането на едрата шарка, морбили и полиомиелит чрез ваксина, а сега се по-малко засегнати от COVID-19.
• възход на индивидуализма и враждебност към институциите.

Доверието може да бъде възстановено чрез обучение и прозрачност.