Всеки десети българин е взимал заем, за да се лекува

Проучване на БАН твърди, че всеки десети българин е бил принуден да вземе заем, за да покрие свои здравни потребности. А всеки трети наш сънародник изпитва затруднения с разходите за здраве и се справя трудно, заяви доц. Божидар Ивков от Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

За разлика от развитите държави, в които здравеопазването е на добро ниво, в България пациентите дават повече от 50% от разходите за здраве. Това означава, че се очертава като трайна тенденция държавата да натоварва финансово хората в това отношение. Ако се разболее член на семейството, средствата, които отиват за неговото лечение, възлизат на 36% от доходите. В развитите страни с добре работещо здравеопазване гражданите покриват от 5 до 20 на сто от разходите за здраве.

Друг тревожен извод от изследването е, че всеки четвърти българин няма достъп до фелдшер, лекар или медикаменти, обяви доц. Здравка Тонева от института при БАН. Експертите предупреждават, че високото кръвно налягане и сърдечносъдовите заболявания вече не са само здравен, но и национален проблем.

Проучването показва, че българите се оплакват най-много от високо кръвно - цели 32,3%. Следват болките в гърба - 24,6%, от болки в краката страдат 21,3%, от сърдечносъдови проблеми са притеснени 19,4%. От участвалите в изследването хора 38,5% не се оплакват от нито едно от посочените неразположения.

Ако се групират по образование, 41,4 на сто от висшистите страдат от високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания. 97,7 на сто от българите без образование също имат тези проблеми. По показател местоживеене 37,8 на сто от софиянци се оплакват от тези неразположения и 63,4% от живеещите в селата.

По финансови възможности разделението е следното: 23,9% от хората с общ месечен доход на лице от домакинството до 200 лв. имат сърдечносъдово заболяване. Само 2,6% от печелещите над 800 лв. на месец страдат от такива болести.

Доц. д-р Тонева заяви, че разходите за медицински изделия са били премахнати от реимбурсирания списък на НЗОК. Това е станало още със старта на реформата и така пациентите са били принудени да ги заплащат. Те струват скъпо, макар че реалната им цена не е такава. По нейните думи пропуските не са случайни и от тях се облагодетелстват определени среди в медицинското съсловие заради свръхпечалбата.

Като извод се налага, че относно ползването на медицински услуги и изпълнението на лекарските препоръки основна роля играят финансовите възможности и затруднения, които имат пациентите.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник и снимка: БНТ