ЕКИП предложи нова идея за рационална лекарствена политика

Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) предложи на пресконференция на 9 януари, 2019-та нови възможности за оптимизация на разходите за лекарства - рационална лекарствена политика за България. Анализът, чиито автори са Аркади Шарков, Стоян Панчев и Димитър Гълъбов, е техният вариант на една много по-разумна политика в тази област, а един от основните изводи в него е, че НЗОК не успява да харчи ефективно средствата, с които разполага.

Авторите отбелязват, че работата им е обхванала 56% от здравноосигурените българи, 40% от реимбурсираните от здравната каса пари и е съсредоточен върху сърдечносъдовите и ревматоидните заболявания, захарния диабет и злокачествените образувания.

Данните показват, че през 2016-а лечението с оригинални лекарства е обхванало 1,5 пъти по-малко болни, но е струвало 5,5 пъти повече.

Навлизането на генерични лекарства води до понижаването на разходите, когато става дума за злокачествените образувания. При това спадът за един пациент е в размер на 18,6%, когато терапията е комбинирана, а когато е изцяло с генерични продукти понижението е с почти 55%. Разходите за лечение с оригинални медикаменти се повишават с 6%. Изводът е, че касата е имала възможността да спести повече от 2 2000 000 лв. заради по-големия брой на лекуваните с генерични лекарствени продукти. Това от своя страна може да увеличи обхвата на здравноосигурените с над 7900 души.

Подобна е ситуацията и при диабетните заболявания, където рационалната лекарствена политика дава резултати.

Детайлният анализ на данните кара авторите да направят няколко важни заключения. Те констатират, че прогенеричната политика само в тези 11 лекарствени групи, върху които те са насочили вниманието си, е могла да спести 5 000 000 лв. през 2016-а, а това е около 22% от реимбурсираните средства. Ако това се приложи и към останалите групи лекарства, за които съществува наличен генеричен еквивалент, то спестеното се увеличава многократно.

Препоръки за въвеждане на рационална лекарствена политика

Една от най-важните части на изследването е тази, в която са формулирани препоръките за оптимизиране на разходите на НЗОК и тези на домакинствата. Сред тях са провеждането на мащабна информационна кампания от МЗ, насочена към употребата на генерични лекарства, повишаването процента на реимбурсация, когато става дума за лечение на сърдечносъдови и мозъчни заболявания, налагане на забрана да бъдат прехвърляни средства от лекарствата за домашно лечение към други пера, както и осигуряването на подходящи конкурентни и законови условия, които няма да позволят липсата на животоспасяващи и лекарства за масови болести.

От значение ще бъде още и осъществяването на реформа в начините за ценово рефериране и въвеждането на електронната рецепта до края на годината, което ще позволи изготвянето на анализ на пазара на медикаменти у нас.

Факти и цифри за генеричните и биоподобните лекарства в ЕС

• Разширен достъп на пациентите до лекарствена терапия в ЕС, благодарение на генеричните и биоподобните лекарства:
• Генеричните лекарства в ЕС имат пазарен дял 54% (в опаковки)
• Процентът от публичните разходи за лекарства, използван за тях е 21%
• Благодарение на генеричните лекарства за  период от 2001 – 2013 средната цена за лекарствена терапия се е понижила с 60%, а достъпът до лечение се е увеличил с 200%
• От общо 36 млн. страдащи от диабет в Европа, 20 млн. се лекуват с генерични лекарства
• От общо 82 млн. страдащи от хипертония в Европа, 48 млн. се лекуват с генерични лекарства
• В доклад за европейската икономика е отбелязано, че политиките за насърчаване на използването на генерични лекарства са най-използваната мярка при опитите за увеличаване на ефективността на разходите за лекарствени продукти (European Commission and Mrazek & Frank, 2004)
• В доклад на СЗО е отбелязано, че насърчаването на по-широкото използване на генерични лекарства ще доведе до ограничаване на разходите за медикаменти и повишаване на тяхната ефективност (WHO - Health policy responses to the financial crisis in Europe report, 2012)

Икономии в ЕС, реализирани благодарение на генеричните и биоподобните лекарства:

• Лечението с генеричен вариант на липитор икономисва 1 млн. лири дневно на Националната здравна служба във Великобритания
• Биоподобните лекарства ще осигурят спестявания между 11.4 и 33.4 милиарда евро за периода 2007-2020 г. за 8 страни от ЕС
• Биоподобният Filgrastim увеличи достъпа на пациентите до терапия с 44%
• Навлизането на биоподобни лекарства увеличава достъпа до лечение и води до икономии в следните 10 държави: Австрия, Италия, Белгия, Румъния, Франция,Испания, Германия, Швеция, Гърция, Великобритания. Спестяванията са средно 120 млн. евро годишно за всяка държава, а за първото тримесечие на 2013 г. кумулативните спестявания възлизат на 400 млн. евро.
• Всички препятствия или забавяния в ценообразуването и реимбурсирането на биоподобни лекарства трябва да бъдат премахнати, тъй като този вид медикаменти осигуряват спестявания и разширяват достъпа на пациентите до лечение
• Генеричните и биоподобните медикаменти генерират икономии, увеличават достъпа и създават работни мести и икономически растеж

Препоръки към националните здравни институции:

• За да може НЗОК да контролира разходите адекватно е необходимо да се създадат нормативни условия за незабавно навлизане на генерични и биоподобни и биоподобни медикаменти.
• Премахване   на   нормативните   бариерите   пред   навременния   достъп   на пациентите до генерични и биоподобни и биоподобни лекарства, свързани с прекомерни изисквания за извършване на оценка, относно доказателства за ефикасност, терапевтична ефективност, безопасност и анализ на фармако- икономически показатели, без това да е обективно необходимо, по отношение на генерични и биоподобните и биоподобните лекарствени продукти.
• Замяна на правилото „най-ниска цена” със „средно аритметична от трите най-ниски” за лекарствените продукти, включени в ПЛС
• Определяне на кошницата на референтните държави въз основа на изработени и прозрачни и обективни принципи и критери, базирани на сходство в системите на ценообразуване и реимбурсиране. В списъка на референтните държави да не бъдат включвани страни с коренно различни системи на ценообразуване и реимбурсиране в сравнение със системата в България.
• СЗО препоръчва външното ценово рефериране да не се прилага за генерични лекарства, то води до ценово обвързване, ценови спирали, забявяне на достъпа до пациентите и дори до излизане от пазара
• Здравните власти са склонни да предприемат краткосрочни мерки за понижаване на разходите, които увеличават проблемите - външно рефериране; замразяване на цените;
• Мерките на здравните власти трябва да са насочени към увеличаване на предписването на генерични лекарства чрез терапевтични препоръки, електронно предписване, прескрипционни квоти и бюджети
• Необходими са инициативи, насочени към фармацевтите да отпускат генерични лекарства
• НТА  трябва  да  служи  за  реална  преценка  на  иновациите  и  недопускане  на мними иновации, като HTA не следва да се прилага спрямо генерични и биоподобните и биоподобните   лекарства. При въвеждането на методиката за оценка на здравните резултати (HTA) да се ползва водещия опит в Европа на държави като Германия, Франция и Великобритания
• Усъвършенстване   на   механизма   за   изключване   на   лекарствени   продукти
• „призраци” от ПЛС. Изключване от ПЛС на лекарствени продукти, които не са доставяни на пазара в продължение на три месеца или са без код от НЗОК за два месеца.
• Публичност при отчетността и контрол на разходите за лекарствени продукти на    публични    здравни    фондове,    посредством    периодични    отчети    по INN/терапевтични групи.
• Премахване на прекомерния ценови контрол върху медикаментите, които не се заплащат    от   държавата,   в   посока   преминаване   от   регулационен   към регистрационен режим
• Промяна в периода на деклариране на липса или наличие на промени в цените на лекарствените продукти като новия период да бъде 12 месеца.
• Реферирането да става на база Притежател на разрешение за употреба (ПРУ), а не на производител
• Цените на продуктите без лекарско предписание не трябва да бъдат обект на регулация, каквато е практиката в ЕС.
• Развитие на информационната система на НЗОК с цел предоставяне на актуални анализи и подобряване на комуникацията с медицинските специалисти и аптеките

Значимост на на генеричната фармацевтична индустрия в ЕС:

Генеричната лекарствена индустрия в Европа осигурява над 150 000 работни места и икономии  в  размер  на  повече  от  35  милиарда  евро  годишно  за  пациентите  и здравните системи. В България генеричните производители осигуряват над 15 000 работни места (10% от заетите в генеричната индустрия в ЕС). Генеричната лекарствена индустрия има съществен принос за осигуряване на достъп на пациентите до качествени и ефективни лекарства, за реализиране на бюджетни икономии и за устойчиво развитие на икономиката и създаване на БВП.

Развитие на рационалната регулаторна среда и ценова политика в България за периода 04.13-11.13 - презентация на професор Татяна Димитрова

Анализ на пазара на генеричните лекарства в България  -2013-та година - д-р Кунчо Трифонов, IMS Health