Всяка трета жена хирург в Англия е жертва на сексуален тормоз на работното място

Близо една от три жени хирурзи в британската здравна система (NHS) e била обект на сексуално нападение през последните пет години, сочат данни от проучване, наречено #MeToo movement for surgery.

30% от жените хирурзи в Англия – жертви на сексуално нападение

Лекарите, включени в изследването, което е публикувано в списание British Journal of Surgery, споделят за общо 11 случая на изнасилване. Резултатите показват още, че за същия период 30% от жените хирурзи са били жертва на сексуално нападение, 29% – на нежелана от тях физическа близост, 40% – на коментари относно външния им вид и 38% - на сексуални подмятания и намеци на работното място. Близо 90% от жените и 81% от мъжете разказват, че са били свидетели на неприемливо сексуално поведение през последните пет години.

>>> Насилие над жени ще има, докато има мъже, които да ги мразят

Причини за тенденцията

Заключението в доклада гласи: „Непристойното сексуално поведение е често срещано, но и пренебрегвано, сред хирурзите. Причината за това е комплексна – дълбоко вкоренена йерархия, дисбаланс в броя на мъжете и жените хирурзи и липсата на равноправие. Крайният резултат е опасна работна среда и повишен риск за лекуваните пациенти.“

Проучването е извършено от екип от Университета на Екситър, Англия, и обхваща общо 1436 души, които попълват анонимна онлайн анкета. Негови инициатори са група хирурзи, клинични специалисти и изследователи от британската здравна система (NHS), които са си поставили за цел „да повишат информираността относно недопустимото сексуално поведение сред хирурзите и да поставят началото на културна и организационна промяна.“

Съвместно разследване на вестник Guardian и списание British Medical Journal от месец май 2023 г. разкрива, че регистрираните в NHS „случаи на риск от извършване на сексуално престъпление“ за последните 5 години са 35 600. В отговор представители на Генералния медицински съвет на Обединеното кралство призоваха към „нулева толерантност“ по отношение на сексуалния тормоз.

Тамзин Къминг, консултант хирург и председател на форума Women in Surgery към Кралския колеж на хирурзите в Англия, споделя: „Докладът хвърля светлина върху някои много неприятни факти, свързани с работата ни, и може да се счита за начало на движение в защита на жените хирурзи, което бихме могли да наречем #MeToo moment for surgery.“

Къминг: „Системата защитава извършителите, а не жертвите“

Къминг е на мнение, че сред колегите й има случаи на сексуално нападение, тормоз или дори изнасилване, но те биват прикрити, тъй като системата защитава извършителите, а не толкова жертвите. Тя подчертава, че е крайно време да се промени начинът, по който здравната система провежда разследвания, свързани с нейни служители. Според нея е необходимо да се сформира национална комисия, която да следи изпълнението на препоръките от доклада за сексуално насилие и да проверява дали вътрешните разследвания се извършват от независими лица и органи.

„Въпреки че тонът в доклада е премерен, а препоръките – напълно осъществими, много от хирурзите изпитват силен гняв“, допълва още Къминг.

Резултатите от анонимната анкета са представени пред NHS England, Генералния медицински съвет и Британската медицинска асоциация.

Какво споделят потърпевшите

Една от жените хирурзи, която е станала жертва на сексуално посегателство в началото на своята кариера, разказва как неин колега, старши хирург, е сложил лице на гърдите й по време на процедура с оправданието, че трябва да попие потта от веждите си. След втория подобен случай, потърпевшата предлага да му даде хавлия, на което той отвръща: „Не, по този начин е много по-забавно.“

Друга жертва на работното място е Бети Кокс, хирург в гинекологично отделение. Тя споделя: „Сексуалното насилие над жените хирурзи не ме изненадва. Няма да търпя прояви на мизогиния, дори това да означава, че трябва да напусна.“

След голяма конференция, на която представя свое изследване, младият лекар се чувства окрилена и амбицирана да докаже, че е способна. Еуфорията й обаче не трае дълго, защото чува по свой адрес коментари, че „жените не могат да бъдат хирурзи, защото не са издръжливи, а и трудно съвместяват работата с отглеждането на деца“.

Сексуален тормоз от първия ден до пенсионирането

Кокс разказва: „Всичко започва още от момента, когато влезеш в отделението, и приключва, когато се пенсионираш. Освен забележките, често ми оставяха малки подаръци, канеха ме на кафе късно вечер, обсъждаха външния ми вид или подхвърляха шеги със сексуален характер. Самочувствието ми пострада, но бях решена да не се отказвам.

След време участвах в друга конференция. Вечерта се събрахме в бара и тогава един старши консултант започна да ме опипва. Замръзнах, успях само да кажа, че трябва да си тръгвам. Това ме накара да напусна работата си и да сменя града, с надеждата, че ще е различно. Не беше. Чувах същите подмятания, виждах същото отношение. Отчаях се и отново напуснах. Този път изпитах облекчение, но и тъга, че повече няма да бъда хирург, както мечтаех.“

Историята на Бети Кокс е една от многото, за съжаление. В повечето случаи извършител е колега мъж, който е по-високо в йерархията и често е супервайзор на потърпевшата. Д-р Бинта Султан от NHS England настоява да се предприемат мерки и допълни, че вече се работи по създаването на прозрачни механизми за докладване на случаите на сексуално насилие.