Генна терапия може да предпази деца с нефротичен синдром от диализа

Учени от Университета на Бристол разработват иновативна генна терапия, насочена към специфични клетки в бъбреците, която дава шанс на деца, диагностицирани с нефротичен синдром, резистентен на стероиди.

Основната идея на екипа, ръководен от проф. Мойн Салеем, е, че заместването на увреден ген, който кодира протеина подоцин, може да излекува бъбречното заболяване. Подоцинът играе ключова роля за правилното функциониране на клетките подоцити, от които зависи работата на бъбречната филтрираща система.

>>> Лечение с хемокин CXCL12 на хронични бъбречни заболявания при котки може да се окаже приложимо и при хората

Какво представлява нефротичният синдром

Нефротичният синдром е състояние, при което филтриращата функция на бъбреците е нарушена. Това от своя страна води до изпускането в урината на големи количества протеин, който обикновено се среща в кръвта. В резултат настъпва подуване, особено в областта на очите и краката, и се повишава рискът от инфекции и кръвни съсиреци, което вреди на бъбреците. Синдромът може да засегне човека на различна възраст, но най-често се наблюдава при деца под 5 години.

Често симптомите могат да се потиснат със стероиди, но около 10% от малчуганите с нефротичен синдром не се повлияват от тях. Ако не се лекува, бъбречното увреждане се задълбочава, което в повечето случаи налага диализа или трансплантация в рамките на 2 до 5 години. Обикновено причина за заболяването при тази група деца е именно увреденият ген.

Генната терапия може да спре хода на болестта

Проф. Салеем уточнява: „Човек поддържа едно и също ниво на подоцити през целия си живот, което означава, че, ако успеем да променим генната експресия още в самото начало, бихме могли да спрем развитието на болестта. В повечето случаи са нужни години преди бъбреците да се увредят необратимо. Този прозорец от време дава възможност да се експериментира с различни методи, включително генна терапия, за да се избегне нуждата от диализа или трансплантация.“

Ако изпитанията докажат ефективността на терапията, стотици деца с нефротичен синдром биха могли да избегнат диализа и трансплантация заради бъбречна недостатъчност.

Ролята на аденоасоциирания вирус AAV

За да възстанови нормалната функция на увредените клетки, генетичният материал трябва да успее да достигне до тях, а те да имат достатъчно време, за да го използват. Екипът вкарва така наречения аденоасоцииран вирус AAV, който не може да разболява, но може да пренася генетичната информация директно до клетките. Неговата задача е да достави подоцин до правилния тип клетки. С помощта на съвременната технология учените успяват да заменят оригиналния увреден ген в подоцитите* и да излекуват няколко различни лабораторни животински модели с нефротичен синдром.

Д-р Ейслинг Макмахън, изпълнителен директор на Британския център за изследвания, свързани с бъбреците, споделя: „Проектът има реален потенциал да се приложи в клиничната практика. Ако завърши успешно, наистина много пациенти, които са резистентни на стероидно лечение, имат шанс да стопират болестта и да живеят добре.“

Генната терапия с аденоасоцииран вирус AAV е позната във Великобритания, тъй като се използва за лечение на други заболявания. За първи път обаче екип намира нейно приложение в лечението на пациенти с бъбречни нарушения.

Експертите от Бристол са обнадеждени, че методът може да стане част от клиничната практика в обозримо бъдеще. 

* Wen Y. Ding et al. ,Adeno-associated virus gene therapy prevents progression of kidney disease in genetic models of nephrotic syndrome.Sci. Transl. 2023.