Дефицитът на кадри е ключов проблем в Спешна помощ

  Като бройка линейки ние отговаряме на тази в Германия, но като оборудване и като кадри сме много далеч. Финансовият ресурс е много далечен, в сравнение с Германия, разбира се, заяви ген. Тонев. Той посочи, трябва да се оправи проблемът с дефицита на кадрите в Спешната помощ и той да бъде попълнен. В момента само в София има 138 свободни места и няма откъде да дойдат хората, обясни ген. Тонев.

  Проблемът е различното финансиране - Бърза помощ се финансира от Министерството на здравеопазването, а болниците - от търговски дружества. Ако прикачим Бързата помощ към областните болници ще се получи голяма разлика в заплащането. Тоест хората от Спешна помощ ще работят рамо до рамо с хора, които получават повече от тях, тоест хората от болницата, заяви ген. Тонев.

  Ние забавихме процеса на отделяне на линейките като транспорт и като реанимобил, по света съществуват няколко типа бърза помощ. Едната от тях просто я няма у нас. Говоря за това, че в около 60% от случаите в линейката не е нужно да има екип, тя се ползва като транспортно средство, обясни ген. Тонев.

  От своя страна Димитър Ленков от БЛС коментира, че във всички центрове за Спешна помощ работят 469 души администрация и технически персонал. 267 души е чистата администрация. "Възнаграждението на начинаещ лекар е 550 лв., на специалист е 650 лв., всичко доведе до сериозно напрежение, защото колегите си задават въпроса добре тези 1300 души, които трябва да бъдат съкратени откъде ще се вземе тази цифра - или трябва да се съкратят лекари, или фелдшери, или медицински сестри, но не е ясно", подчерта Ленков.

  "Хората работещи като диспечери на тел. 112, освен 3-годишен курс на обучение, минават още 6 месеца допълнително обучение, за да могат да работят като диспечери и да приемат обажданията, за да не се губи ценно време, защото понякога и 2 минути са фатални за живота на даден гражданин", заяви Ленков.