Диабет тип 2 може да доведе до нарушение на белодробната функция

Проучване на екип от Университета на Съри, Англия, описва нови ДНК варианти, които влияят върху нивата на кръвната захар, и разкрива, че диабет тип 2 може да се окаже пряка причина за белодробни заболявания* при пациентите. В него са включени почти половин милион доброволци с различен произход. Под ръководството на проф. Инга Прокопенко експертите анализират данни от 17 големи изследвания, включително UK Biobank.

Резултатите са публикувани в списание Nature Genetics.

Връзка между ДНК и лечението на диабет тип 2

Заключението гласи, че индивидуалният отговор на лекарства от известния клас на GLP-1R агонистите, предписвани за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване, може да зависи от ДНК вариантите в таргетирания GLP1R ген.

За първи път учените установяват, че е възможно диабет тип 2 да се окаже пряка причина за здравословни проблеми с белите дробове. Това е най-мащабното генетично изследване, което разглежда връзката между гените, кръвната захар и последиците за здравето.

Анализът обхваща генетични данни и данни, свързани с генната експресия. Той показва колко важна е ролята на стомашно-чревния тракт, конкретно на тънкото черво, илеума и дебелото черво, които, също като панкреаса, участват в регулирането на глюкозата в кръвта.

Проф. Прокопенко допълва: „Проучването е наистина мащабно и включва стотици експерти от целия свят. Благодарение на него имаме по-ясна представа за гените, които играят роля за регулирането на кръвната захар и развитието на диабет тип 2, и можем да работим върху усъвършенстването на методите за превенция на усложненията при диабет, включително белодробни. Смятам, че би било много полезно да изследваме индивидуалните ДНК варианти и тяхното влияние върху отговора на организма на GLP-1R, ако искаме да помогнем на пациентите с диабет.“

Индивидуалните генетични характеристики влияят върху чувствителността към препарати от групата на GLP-1R агонистите

GLP-1R агонистите помагат на пациенти с диабет тип 2 да подобрят гликемичния контрол и да редуцират теглото си, което от своя страна води до по-високо качество на живот.

Учените от Съри анализират и описват функционалните и структурни особености на кодиращите ДНК варианти в GLP1R гена и заключават, че именно от тях до известна степен зависи как ще реагира организмът на пациента на лекарства от GLP-1R класа.

Накратко, хората, които са носители на специфични ДНК варианти в GLP1R гена е по-малко вероятно да се повлияят от лечението с агонистите от клас GLP-1R. Затова експертите призовават лекарите да съобразяват медикаментите, които предписват, с индивидуалните генни характеристики на пациента.

>>> Как витамин К помага за предотвратяване на диабет тип 2

Диабет тип 2 може да наруши белодробната функция

Предишни проучвания разкриват, че белодробни заболявания като рестриктивна белодробна болест, фиброза и пневмония се срещат по-често при хора с диабет тип 2. До момента нямаше данни, които да потвърждават прекия ефект, който диабетът може да има върху здравето на белите дробове.

След като коригира резултатите с фактори като тютюнопушене и заседнал начин на живот, екипът прилага специфична техника, известна като Менделова рандомизация с цел да установи дали високите стойности на кръвната захар са свързани с нарушената белодробна функция. Оценката на работата на белите дробове се извършва с помощта на два утвърдени спирометрични теста.

Резултатите сочат, че високата кръвна захар при пациентите с диабет тип 2 директно увреждат белите дробове. Математически модел на получените данни разкрива, че покачване на кръвната захар от 4 mmol/L до 12 mmol/L може да намали с 20% белодробната функция и капацитет.

Роля на стомашно-чревния тракт при регулиране на глюкозата в кръвта

Изследването разкрива ролята, която играят илеумът и дебелото черво в метаболизма на глюкозата. Всеизвестно е, че погълнатата храна отива в диоденума (началото на тънкото черво) и там се смесва със стомашните сокове от панкреаса, черния дроб и жлъчката. Празното черво (йеюнумът) и илеумът започват да разграждат храната и да абсорбират хранителните вещества.

Дебелото черво абсорбира водата и електролитите от несмляната храна и приютява широк набор от бактерии, които образуват чревния микробиом. Според проф. Прокопенко и колегите й човешкият чревен микробиом и гликомът (съвкупността от всички захари в организма) участват в регулацията на нивата на глюкозата.

Първият автор на изследването д-р Василики Лагу отбелязва: „Надяваме се, че с нашето научно откритие ще помогнем на лекарите в поставянето на навременна диагноза и назначаването на лечение на белодробни заболявания.“

Д-р Айше Демиркан, също от Университета на Съри, споделя: „Нашата работа хвърля нова светлина върху неподозирана досега роля на стомашно-чревния тракт, а именно контрол на кръвната захар и вероятността от развитие на диабет тип 2. Освен това открихме връзка между нивата на глюкозата и видовете микроорганизми в чревния микробиом, особено Collinsella и Lachnospiraceae-FCS020, които произвеждат глюкоза от лактозата и галактозата.“

* Vasiliki Lagou et al, GWAS of random glucose in 476,326 individuals provide insights into diabetes pathophysiology, complications and treatment stratification, Nature Genetics. 2023.