До 2050 г. случаите на диабет в света ще надхвърлят един милиард

„Диабетът се е превърнал в глобална криза, която се разраства изключително бързо и ще окаже трайно въздействие върху здравето на следващите поколения“, това констатират авторите на проучване, което е част от поредицата на списание Lancet, посветена на глобалните неравенства при диабет.

Диабетът, който расте лавинообразно

За диабета вече се говори като за определяща болест на 21 век. Очаква се до 2050 година броят на хората с това заболяване да достигне 1,3 милиарда или един на всеки 10 души. Това означава 60% увеличение на разпространението му. Нарастването се отдава на твърде бързо разширяващите се неравенства не само между отделните държави, но и вътре във всяка една от тях.

Авторите са категорични, че начинът, по който здравната общност успява да се справи с диабета през следващите две десетилетия, има огромно значение за бъдещето. Така е, защото той ще оформи здравето и хората в света и очакваната продължителност на живота през следващите 80 години.

„Светът не успя да разбере социалната природа на диабета и за съжаление подцени истинския мащаб и заплахата, която това заболяване представлява“, пишат те.

>>>Математически модел на микроциркулацията в тялото предвижда усложненията от захарен диабет

Според проучването все по-бързо увеличаващия се брой на заболелите в света се дължи на диабет тип 2. Той е 96% от всички случаи на диабет през 2021 г.

От своя страна диабет тип 2 е резултат от затлъстяването, което е основният рисков фактор.

Другата причина е свързана с демографските промени и застаряването на населението.

Несправедливостта

Авторите припомнят, че в поредицата, посветена на диабета, част от която е настоящото проучване, те изхождат от гледната точка на справедливостта в здравеопазването, защото само по този начин могат да направят преглед и анализират огромните данни за диабета и последиците от него, но и да обсъдят сложните начини, по които неравенството влияе върху детерминантите на здравето в глобален мащаб.

Структурното неравенство, което включва расизма и географското положение, е вкоренено дълбоко в геополитическите, икономически, здравни и социални структури. Именно то създава огромните различия, когато става дума за социалните детерминанти на здравето нагоре по веригата като социално и икономическо положение и наличие на ресурси.

Тези разлики влияят крайно отрицателно върху социалния аспект на здравето надолу по веригата, тоест върху достъпа до висококачествени медицински и социални грижи, до образованието и до самото разпространение на диабета и смъртността.

>>>FDA одобри първата клетъчна терапия за пациенти с диабет тип 1

По традиция диабетът се смята за заболяване, което е по-често разпространено в страните с високи доходи. И настоящото изследване обаче показва, че той все повече засяга и тези със средни и ниски доходи.

Причината е, че тези райони променят бързо начина си на живот, а индустриализацията става все по-всеобхватна. Това от своя страна означава, че в тях се увеличава приемът на преработени храни, а физическата активност намалява. Едновременно с това обаче разходите за здравеопазване са ограничени, а лечението е неадекватно.

Решават ли проблема новите лекарства за диабет

Отговорът на авторите е: частично. Както поясняват те, въпреки появата на нови и високоефективни лекарства за затлъстяване и диабет като тези от клас GLP-1, сред които са Ozempic, Wegovy и Mounjaro, справянето с диабета в света изисква не само и единствено медицински интервенции, но и мащабни промени в средата, в която хората живеят.

Напълно разбираемо е вълнението от новите лекарствени комбинации, благодарение на които се контролира кръвната захар, а се намалява телесното тегло. Но решението на проблема за несправедливите и живеещи нездравословно общества не е в повече и по-модерни медикаменти, а във възможността „техните членове да преоценят и преосмислят живота си, а самите общества да намерят възможности, за да се справят с несправедливостта и расизма, защото само така ще бъдат предотвратени основните социални двигатели на болестите“.

Според статията решаването на структурния расизъм трябва да се превърне в основен акцент на превантивните стратегии и промоцията на здравето, а това са двете области, в които се инвестира най-малко.

Новите държави застрашени от диабет

Вече е ясно, че диабетът не е заболяване в големи мащаби, характерно само за богатите държави. Предишни проучвания показват, че над три четвърти от хората с това заболяване живеят в бедни и в страни със средни доходи. Лошата новина е, че по-малко от 10% от всички тях получават комплексни грижи.

>>>Подход променя работата на макрофагите така, че насърчава загубата на тегло и нормализира кръвната захар

Какво показват анализите на данни в настоящото изследване. Картината е твърде мрачна. Във всяка страна и територия в Северна Африка, Близкия Изток, Централна Латинска Америка и Океания се очаква, че до 2050 г. процентът на случаите от диабет ще бъде над 10%. В 10 от 21 страни в Северна Африка и Близкия Изток и в 13 от 19 страни в Океания разпространението ще надхвърли 20%.

За съжаление няма нито една страна в света, за която да се очаква, че нивата на диабет ще намалеят.

Неравенствата в самите държави

Както вече стана ясно, предмет на изследване са разликите и неравенствата не само между държавите по оста богати –бедни, но и това, което се случва във всяка една от тях.

Например, оказва се, че в Австралия местното население е с четири пъти по-високи нива на смъртност и на хоспитализация при диабет в сравнение с неместните жители. Разликите са следствие от дългогодишните проблеми пред местните, които включват и липсата на храна и жилища.

В САЩ ситуацията е подобни при индианците и чернокожите, за които диабетът е тежко бреме. А това е резултат от дискриминацията.

>>>Успешни тестове на изкуствен панкреас при 26 души с диабет тип 2

Доц. Шивани Агарвал, водещ автор на поредицата на Lanset, е категоричен: „Структурните неравенства лежат в основата на глобалната диабетна криза, която ще продължи и за следващите поколения. Ако сега не обърнем внимание на това, положението ще бъде трудно не само за нас и децата ни, но и за техните деца.“

Водещият автор на проучването проф. Лиан Онг смята, че определено нещо не е наред, защото няма логика ситуацията да става все по-тревожна, при условие, че много от държавите в света отделят сериозно финансиране за диабета. „Очевидно е, че начинът, по който се опитваме да се справим с това състояние трябва да бъде преосмислен и преформулиран.“