Защото не вярвам в публичния линч - коментира фармацевтът

Мария Пеева (известна като МамаНинджа) споделя този пост на фармацевта Таня Арабова с посланието, че "не вярва в публичния линч". Да, говорим за случая със задържането на Явор Георгиев във Варна, довело до смъртта му. Докато тече следствието, последва бурна обществена реакция и съмнение в реакцията на двамата полицаи. Да, но както казва Таня Арабова, сигурни сме, че точно на нас "няма да ни се случи". Но за съжаление - грешим, случва се и не сме подготвени. Другата страна на въпроса - какво сме направили, за да попречим на нещо подобно да ни се случи? Готови ли сме за сблъсъка? Децата ни готови ли са?

"Омръзна ми на хора, които нямат никакъв опит в работата с наркомани, хора с деменция, шизофрения и други психични разстройства, да ми обясняват колко не съм права.

Ще ви разкажа истински случки от моя живот на фармацевт

Работех много години в аптека в Столипиново, близо до която имаше метадонов център. Познавам много наркомани. Лице в лице.

Заплашвали са ме, че няма да изляза жива от аптеката, защото не им давам лекарства без зелена рецепта. Била съм свидетел как един от тях си блъска главата в нощното гише и наоколо всичко става в кръв. Знам какво е ужасът, предизвикан от изсипването на адреналин. Знам как човек озверява в такъв момент. Не само зависимият, а ти самият. Защото никой не е отменил първичните инстинкти, особено този за самосъхранение.
Затова казвам, че хората, които се озовават първи на такива сигнали, трябва да бъдат обучени. Да им бъде обяснено, че човек в такова състояние не мисли. Той е преминал на ниво първични инстинкти – бий се или бягай. Че трябва да бъде обезвреден, преди да могат медиците да се доближат и да му поставят инжекция. С електрошок, ако е нужно. Че трябва да се потърсят близките, защото този човек не може да разкаже какво е вземал, дори и да иска. И тогава да се прецени дали да бъде откаран в токсикологията или в психиатрията.

Срам и неразбиране на проблема

Тук пак стигаме до срама и неразбирането на проблема. Близките не винаги казват истината. Особено ако се касае за наркотици. От криворазбрана лоялност. От срам. От нежеланието да докарат проблеми на човека, който в момента е в неадекватно състояние.
Сваляла съм човек в подобна криза от парапета на балкона. Имам богат опит с агресивен човек с деменция. И държа да ви кажа, че независимо от какво е предизвикана психотичната криза, симптомите и начинът на справяне са еднакви. Затова се опитвам да обясня как да се действа.
Всеки човек изпитва страх в подобна ситуация. Познаването на симптомите и начинът на справяне с тях помагат да се контролира този страх. Затова за тези неща трябва да се говори, а не да се замитат под килима.
Да, не са виновни полицаите. Те също са хора и също изпитват страх. Не са виновни лекарите от спешна помощ. Виновно е незнанието и нежеланието да знаем. Защото на нас не може да се случи. Ще ви изненадам – може.

Затова няколко съвета:

• Потърсете квалифицирана помощ.
• Докато дойде тази помощ, не се опитвайте със сила или разумни обяснения да се намесите.
• Когато дойдат лекарите и полицаите, кажете истината. Ако имате съмнения, че вашият близък е употребил наркотици, кажете. 
• Ако вашият близък злоупотребява с алкохол, кажете.
• Ако е изпил някакви лекарства, кажете.

Мълчанието и прикриването на истината убива. В истинския смисъл на тази дума.

Та драги ми съдници, много мога да ви разказвам от първо лице. Какво значи да ти умре в ръцете непознат човек, докато си на работа. Колко време ти отнема след това да се съвземеш. Защото никога не го забравяш. Как плачеш, когато в ръцете ти умира младо момче от свръхдоза. Как сърцето ти се блъска. Как се самообвиняваш, че си можел да направиш нещо. Ако по-рано го бяха довели, ако... Макар че прекрасно разбираш, че не си Бог.

Ставала съм свидетел и на друго – човек получи епилептичен пристъп на касата. Аптеката беше пълна с хора. И никой от чакащите не реагира. Оставиха го да си блъска главата в мозайката, докато един по-млад и по-бърз колега не изскочи през касите. Никой не повика "Спешна помощ". Никой не помръдна. И докато ние се мъчехме да помогнем, започнаха да недоволстват защо не ги обслужваме. Все едно ние сме роботи, нямаме нерви. А една интелигентна на вид дама обяви, че да му помогнем е наша работа, защото ние сме давали клетва, не тя.

За съжаление клетва за човечност няма.

Така че спрете да разделяте и без това разделеното общество. Зависимостите са болести. Садизмът и педофилията не са зависимости. Не сравнявайте несравними неща.

• Образовайте се как да действате при подобни ситуации.
• Научете децата си. Как да реагират при среща с такъв човек.
• Както би трябвало да ги научите какво да правят при земетресение, гръмотевична буря, пожар, наводнение.

Или и на това трябва да ги научи някой друг? Държавата, учителите? Всеки друг, освен вас?
За да може, ако не дай боже се случи нещо, да търсите кой е виновен. Защото това е най-лесният начин. А да поемеш отговорност е много по-трудно, отколкото да съдиш. Особено за собствения си живот."